Присъствие в отсъствието

Петдесетгодишно присъствие

Думите са нещата, а отвъд тях е неизмеримото

Постигнатата празнота е изчерпаната до последна капка поетова бездна

                                                                            Ако аз не говоря и ти не говориш,

този свят ще се пръсне надве безсловесен –

         отключи ми устата с ключа си от твойта.

Николай Кънчев

    Вече 50 години, откакто е публикувал за пръв път, уникалният български поет и преводач Николай Кънчев галактизира “празнотата” със своите поетични прозрения и проникновения. Изпълва бялото пространство на безкрая с много изкушения за свързване в едно на далечното и близкото. Живееше на “брега”, откъдето се гледа и оттук, и оттам. Към “наднормалното и по-мащабно съществуване". Дори и да трябваше да се отстоява само със "звуковата бариера" на Поезията.

   Тази година се навършиха 79 години (25 ноември) от рождението му и 8 от смъртта му. Роден е в с. Бяла вода, Плевенска област. В един период ат 1968 до 1980 година е забранен за публикуване. Първата му стихосбирка "Присъствие" излиза през 1965 г. Следват "Колкото синапеното зърно" (1968), "Послание от пешеходец" (1980), "Осланям се на маранята" (1981), "Нощен пазач на зората" (1983), "Лайкучката не хапе, а ухае" (1984), "Вълни на вероятността" (1985), "Редом с всички мигове" (1986), "Със слънце на сърцето" (1988), "Времето, раздадено на всички" (1989), "В гората има някой" (1990), "И междуочието да прогледа" (1991), "Отпечатъци от пръстите на Йети" (1992), "Балът на невинните (1992), "Вятърът отнася мойта шапка" (1993), "Тополи за наколни жилища в небето" (1993), "Бялата акация от Бяла черква" (1994), "В бялото пространство на безкрая" (1994), "В полета на препарираната птица" (1995), "Под шатъра на жреца" (1996), "Галактизиране на празнотата" (1996), "Чайлд Харолд далеч по-късно" (1997; 2004), "Усмивката на Сфинкса" (1998), "Пътуването на Митаря" (2000), "С яка от камък, воденичен камък" (2003), "Избрани стихотворения 1965-2005" (2006) и др. Превеждал е руски, чешки и френски поети. А самият той е превеждан в Полша, Холандия, Германия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ и Франция. През 2001 г. е избран за член на Световната Академия на Поезията. Да си припомним някои негови мисли и стихове.

“На края на света, където свършват думите, е Словото.”

“Думите са нещата, а отвъд тях е неизмеримото.”

“Ако езикът на поезията не е по змийски раздвоен, той сам ще се насочва по своя единен път и поетът трябва непосредствено да го следва. Да, ако поетът се осланя на това движение на езикvek21а, както вярващият се осланя на Бога, той няма да държи сметка с какво заплаща изминатото разстояние от прохождането на стихотворението до неговото окрилено постигане на висота.”

“Дълбочината на поета може да се нарече изчерпаната до последна капка негова бездна, за да се появи първата капка на постигнатата празнота. Следва усещането, че всичко тръгва на вода, това е вдъхновението, необусловеният живот, както щете го наричайте, ако намерите думи за това: една преливаща празнота.”

Лъч в очакване на свойто слънце

Докато на ъгъла отсреща
лампата прегръща се с фенера,
моето сърце поддържа нощем
непрекъснатия пулс на фара...
Аз съм стожерът на светлината,
целият от светлина, затворил
със стъкла прозорците, че може
да нахлуят тъмни метеори.
И макар че в мрака, лъч сияещ
от божествена искра, аз пиша,
че дори през тясната пролука
слънцето е вездесъщо слънце,
всичкото, което съм написал,
е привидно многотомно, сякаш
сред читалня, пълна със столове,
недостига стол за недошлия!

Трепет

Бурята отмина с вид на горда непозната
с мълнии в очите и остави моя трепет.
При подобна среща даже откъм гръб обиквам!
Слънцето поглежда стадото от слънчогледи
накъде отива и отива при овчаря
да узнай посоката на неговото стадо...
Маранята от пчели жужи над цветовете
като разроил се кошер в толкова дворове
и приличат махалите селски на пчелини...
Аз отивам да се срещна с някоя позната
и дано тя с меден глас ми подслади живота,
в който младенците са новородени старци! 

Бар

Всичко в този бар е пито и платено.

И цената на успеха пада толкоз ниско,
че изобщо не си струва да се плаща наем
на небето за живота долу на земята.
Този, който спира слънцето по пладне, движи
сам земята, без привидно да се раздвоява,
и така излиза, че животът продължава.
Втората природа на човека се разлисти
и осите, кръвопийците на плодовете,
пият соковете им с пронизващо жужене.
Заплодените жени в овощните градини
са усетили, че пъпът на света прекъсва
безвъзвратно връзката със своята утроба.
Чаша плодов сок! Не! Нека ме отмине тази чаша!

И всяко късче хвърлен хляб ме причестява

Живях на улицата толкова години,
че тя е моят дом от всички нейни къщи.
Дори и да умра, за днес живея.
В неделя вече седмицата свършва.
Наистина, усещам как все по-приведен
отнасям стълбището земно към небето
и виждам, че косата на смъртта оставя
ливадата, наглеждана от мен, неокосена.
Дори с Чистилището чак да съм начисто,
при моята победа няма победител.
Да, само слепият гледач при среща може
да гледа на ръка, когато се ръкува!

Пред падналите зидове на всички къщи 

Не зная накъде при толкова пространство...
Обаче и вселената е от вселени,
и ехото отеква ехо подир ехо,
щом премълчаното казва свойта дума.
Очакването на смъртта отлага края,
но подсъдимата скамейка става вече
скамейка в лунната градина на затвора.
Пратете на затворника в колет и слънце!
Дори и праведникът, в светлина сияещ,
навсякъде, където и да бъде, си е
в изгнание от родния си край и страда
по мойта свобода на върнат в рая ангел!
В стихотворението си "Питания" Николай Кънчев се питаше: "Защо се появи поетът" и "Очакват ли го някъде?". Винаги ще очакваме поети като него. Ще се опитваме също и да преоткрием това, което ни е казал приживе. А то е необятно. Защото той бе изпреварил не само времето си, а и себе си дори. Ако не успеем да го направим в достатъчна степен, поне ще имаме надеждата, че идващите след нас ще го направят.

Лияна Фероли

“Книга за всеки българин” – справочник и помощник за самолечение

“Книга за всеки българин” – справочник и помощник за самолечение

Важно е да се събудим от унеса и инерцията,

 да заживеем в един нов и свой живот

По този път ще ни води най-вече честотата на любовта, тя ще ни учи да се справяме адекватно с проблемите си

В Кърджали беше представена “Книга за всеки българин”. Нейните автори, съпрузите Динко Иванов и Ирина Червенкова, след като сами се справят с многобройните си здравни проблеми, след дълго ходене по мъките, предлагат много ценна информация за алтернативните методи на лечение. Те нямат претенцията на учители или откриватели, а само на постарали се да изучат, систематизират, подберат, комбинират и приложат разпръснатата в най-различни източници информация за самолечение. И така написват една книга, която за кратко време се превръща за много хора справочник и помощник за самолечение. С цел да подпомагат нуждаещите се да тръгнат по този път, създават и своята Школа за усмивки в София, в която предлагат много нестандартни техники и способи за събуждане и активиране на дремещия в човека потенциал от дух и енергия.

Срещата с тези ентусиасти на здравето, изваждащи на показ, не само някои позабравени умения за физическо, духовно и хармонично развитие, но и някои скривани заплахи за нашето здраве, се организира от РБ “Н.Й.Вапцаров” и НЧ “Обединение 1913”.

- Динко, според някои становища, много скоро ортодоксалната медицина ще стане напълно безпомощна. Къде е слабото й място, според вас?

- Не бива да се отричат постиженията на така наречената ортодоксална медицина, да се  изпада в крайности и да се лишаваме от натрупаните в нея научни умения и знания. Това, което ние не приемаме, е системата на медицинско обслужване и израждането на здравеопазването и фармацевтиката в печалбарска индустрия, несъобразяваща се дори с най-голямата ценност – живота.

- Знаем, че здравето ни зависи от нашия енергиен баланс, но как да го постигнем?

- Кратък и универсален отговор за това няма. Затова водим нашите курсове и занятия и издадохме „Книга за всеки българин“. Начините за събуждане на нашите потенциални възможности в нас са много, но всеки избира своя специфично индивидуален път, което му подсказва неговата интуиция. Пътищата са  много, но ние избираме своята пътека и се движим по нея с постоянство, отговорност и решимост.

- Как се обяснява голямата роля на нашето въображение, на нашата мисловност в оздравителните процеси?

-  Енергийното ни състояние е пряко зависимо и от нашата мисловност, нашето въображение. Когато си представяме красиви гледки и преживявания, ние попиваме, съхраняваме енергията на тези усещания, защото където отива мисълта, въображението, там отива и енергията. С тяхната сила ние подтикваме тялото, ума, душата си към синхронизация с хармонията, баланса, т.е. към здраве и спокойствие. Постигаме самообладание, научаваме се да избягваме така пагубните чувства на гняв, ярост, ревност, скръб, страх, завист, омраза и др.

- Почти всички духовни системи препоръчват като условие за изцеляването равновесието на ума и сърцето. Това постижимо ли е?

- Ние също сме разработили нашата система в тази насока. Да постигнем хармония между ума, сърцето и душата.  Човек е една съвкупност от физика, съзнание и душа и трябва да се стреми към равновесие и спокойствие. Това е постижимо и има стотици примери за това как човек да го достигне, да бъде щастлив,  да живее в синхрон с вътрешното си Аз и с вселенската енергия.

- Учите хората във вашата Школа за усмивки и на енергийно изчистване…

- Да, чрез овладяване на ума, чувствата, емоциите, да не допускаме в тях негативизъм и мрачни мисли, като се научим да изхвърляме от нас това което ни наранява, даваме позитивизъм на целия си организъм и на физическо, и на психическо ниво. И да привличаме от обкръжението, от природата, от Вселената подхранващата, лечебната светлина и енергия.

- С какво да започнем този оздравителен път?

- Най-важно е да се събудим от унеса и инерцията, в които сме потопени, да заживеем в един нов и свой живот, а не в този, в който са ни вкарали. Да започнем да мислим и да действаме по нов начин, да се освободим от заливащите ни манипулации, от дезинформацията. Да не се оставяме да ни учат какво, а как да мислим, да не вярваме сляпо в нечии други  истини, впрегнати в услуга на нечии користни интереси. Да се обърнем към себе си, да открием Бога в себе си, да опознаем своята божествена същност, да се обръщаме с вяра и молитва към нашия Създател. Искрената молитва има честота 8 херца, каквато е и на магнитното поле на Земята. Тази честота на любовта ще ни даде своята сила, ще ни поведе по правилния път, ще развие нашата интуиция, която ще ни подсказва в трудни моменти, като днешните, правилните решения на проблемите ни, адекватната ни реакция към тях. Ще ни дари с мъдрост и познание, ще ни умиротвори, ще ни направи отворени към другите и към нас самите, да имаме обич към всяко живо същество, сякаш е част от нас.

- Един от най-важните възстановяващи здравето способи, според вас?...

- Много е важно движението, тренирането на нашата мускулатура във всички възрасти. Това води и до доброто състояние на мозъка, сърцето, костите, ставите, сухожилията и всичките ни органи. Тренираните мускули се съкращават по-бързо, влияят на прилежащите им  капиляри, стимулират кръвообращението и действат като помпа, работеща 2-3 пъти по-силно от самото сърце. И поради големия брой на мускулите /повече от 500/, те са наречени периферно сърце. Опитите показват, че сърцето може да изпомпва кръв със сила 120 мм. живачен стълб, а мускулът - над 250 мм.

- А в сферата на духовните практики?

- Релаксацията, медитацията, визуализацията… Те премахват причинителите на болестта – страхове, конфликти, фобии, стрес, скръб, тревоги, обиди, огорчения, безпокойства… Но не като потискаме тези отрицателни преживявания, а като ги освобождаваме от енергиите, които ги захранват и като ги пренасочим към оздравяване, към творческо съзидание. В практическата част на нашата книга се спираме подробно на предлаганите от нас техники и практики в тази връзка.

- Може ли да се каже, че Земята е нещо като болница, в която се лекуват душите ни от недъзите на плътта?

- Не, по-скоро Земята е мястото, където сме изпратени за определени изпитания и уроци, които да ни помогнат в духовното израстване. Тя е едно училище, невероятно красиво и вълнуващо, което за съжаление ние рушим и съсипваме с нашата безотговорна дейност. Физическите тела, са ни дадени, за да можем да изживеем неща, които не са възможни само в енергийната ни същност. Телата ни са едни прекрасни и съвършени системи, които трябва да поддържаме в отлично състояние и в синхрон с нашите души.

- Смяташ ли, че, според вашия опит, истинското здраве седи в изпълнението на Божията воля, както ни напомня Петър Дънов?

- Ние сме тук не случайно и като частици от нашия Създател, се стремим да се приближим към Неговото съвършенство. Като мобилизираме нашата вътрешна енергия, да я сливаме с енергията на Вселената и така да получаваме сила от Неговия неизчерпаем източник, от Природата. В различните религии са дадени много похвати и напътствия как да става това, но тъй като сме надарени и със свободна воля, сами решаваме кой път да изберем, но заедно с това приемаме и отговорността, последствията от нашите избори.

Интервюто взе:Лияна Фероли

Прораства Зърнастец

Прораства Зърнастец  

   На 6 август се навършват 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима.На тази дата в заключителната част на Втората световна война в 8,16 ч./местно време/ американски бомбардировач извършва първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Непосредствено след взрива загиват около 100 000 души. Три дни по-късно, на 9 август, е хвърлена втора бомба над Нагасаки. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

   Оттогава до днес непрекъснато се говори, че хората трябва да бдят това повече да не се случва, да се бият камбаните на човешката отговорност пред чудото на живота. Но войните не само, че не са спрели, дори заплашват отново да преминат в още по-глобални конфликти. Но защо?...

    Много добре обяснява този казус Учителят на Мъдростта – Ваклуш Толев. Той казва, че човекът и неговото съзнание се проявяват като достижимост. В началото той е разкъсван от хиляди стихии, храни ума си чрез вярата, надеждата, любовта, за да може да надкрачи тревогата, после развива мисълта си, която е сътрудник на духовността. Т.е. преминава бавно през една сложна и закономерна йерархия, през духовните вълни  /степени в усвояването на Бога в човека/ на Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, а сега встъпва и в тази на Мъдростта, за да кулминира до Истината и Свободата /Живот в Бога/. И едва сега в зараждащата се нова култура започват да отслабват човешките валенции с отрицателните енергии, което ще става чрез събуденото осъзнато знание, за което досега само се говореше, но не се изразяваше в приложност. И то няма да се изразява с това какво знаеш, а  с това какъв контакт имаш с Всемирността. Само с това посредничество човекът може да овладее чувствата си /астрала/, ума си /ментала/, да премине от информация към интуиция чрез събудения четвърти сърдечен център, а после и към петия гърлен център /светителството на Словото/, което започва да се случва сега. И едва тогава се стига до приложността, действеността на Словото, на познанието. Защото то е резултат, не на външна, а на вътрешната духовна сила, вложена в човека от Диханието, от Кундалини, чрез която знанието става духовност, индивидуално вътрешно бдение. Но не в храма извън човека, а в неговия вътрешен храм. Живото Слово започва да разгръща еволюцията, да облича космическата енергия в нужната ритмика и динамика, да става воля, действеност, поведение. Така се стига и до истинското бдение като вътрешно прозрение за служение, за събудена и приложена отговорност, създаващо новата култура на бъдещето, но не по старите отъпкани пътеки, защото, както се казва в Библията, ново вино в стари мехове не се слага. Стига се до бдението като свобода да бъдеш, да осъществиш своята Синовност, а не да имаш. Да осъществиш Единосъщието с Отца си. Защото само човекът осъзнава и прави Живота, и може да се влее в неговата Вечност. И точно сега с будност започва да прави в съзнанието си новия олтар на Божеството. Да събужда Божествения кълн в себе си, който прораства в зърно, даващо новите плодове на Духа.

Толкова…

                  06.08. 2015.

Толкова жена…

Толкова майка…

Толкова….

Толкова…

Толкова…

Толкова поет-дете,

Че чак е трудно

За изписване.

Хирошима…

* * *

Тишината звъни.

Звънарите спят.

Звъниката е звънец.

Прораства зъранастец.

Самокитка

Жаждата се утолява

В очакване – очовечаване –

Самоналиване,

Самоотпиване,

Самонапиване.

Чашата-Граал саморасте,

Сърцето става море.

Вълните се разплискват

В небесна бяла пяна.

Съвършена белота

Покрива отново света!

Лияна Фероли

"Огън сред водите"

Огънят сред водите - символ на демиургичния акт на сътворението на живота

Пророците Илия и Исаия дават историческия предобраз на последните времена, както и на вечно повтарящата се трансформация

Когато пророк Илия отново дойде, ще е дошъл и Антихрист

   Подстъпите към огнените празници преминават през култовете към Йоан Предтеча /24.VI./, през Първовърховните апостоли св. св. Петър и Павел /29.VI./, през Събора на 12-те апостоли /30. VI./, през Св.Неделя /7. VII/, за да се стигне до огнените светци Св. мчци Кирик и Юлита / 15. VII./, Св.Марина /17.VII./ и Св.Илия /20. VII./. На 22 юли пък е денят на Света Мария Магдалена, сестра на Свети Илия, която предпазвала света от разрушителните мълнии на брат си, като скривала кога е неговият ден.

   Култът към Свети Илия и Света Марина има специално място в Странджа. Тракийското население от Странджа пренася една хилядолетна културна приемственост. Освен, че са нестинарски светци, фолклорната традиция им придава всички архаични елементи на древния слънчев култ. А чрез светлината и огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало на тракийската религия. Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, те наследяват двойката богове – Велика Богиня Майка и Сина Слънце. В Странджа тази двойка е на две равнища – едното е Свети Илия – Света Марина, другото – Св. Константин и Елена, най-почитаните светци, двойката майка – син и цар.

    Свети Илия се движи с огнена колесница по небето, от която излизат пламъци и гръмотевици. Той се чества нависоко, а тя е в ниското, обикновено в пещери. Двамата обхващат четирите космогонични елемента: огън, вода, въздух, земя, от които се ражда светът, започва възпроизвеждането на природата и новия ежегоден природен цикъл като акт между мъжкото и женското начало, за да се роди новият живот, според Валерия Фол. Във фолклорната вяра Света Марина, наричана Огнена, е и сестра, и любима на Свети Илия, владичица на змиите и на космическия огън. Тя е светица – вергина, която покровителства момичетата в предбрачна възраст, младите жени и родилките, грижи се за успешното раждане на децата, при нея идват, за да заченат, за да се лекуват и от нелечими болести, кожни и очни заболявания. В нейните светилища младежите получават и посветителски знания за пречистване, сексуалното знание за възпроизводството на семейството, на живота.

    Двойката светци Илия и Марина пресъздават и свързват в едно огненото и водното начало. Иконите им, обаче, почти не се поставят една до друга, а на дистанция. Само една от малкото, които ги показват като двойка, е от мистичната древна пещера на Света Марина край Малко Търново /с. Сливарово/.

   Дедите ни почитали Света Марина и като покровителка на жътвата и сеитбата, в нейния ден нито жънели, нито вършеели. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст. Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В нейните култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата, не се обръщат назад на тръгване и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей. 

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта.

   Пророк Илия  пък показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу ламите и змейовете, които изяждали житото. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му видял насън как повиват неговия син с огън и го хранят с пламък. Живелият през 9 век пр. Хр. пророк Илия пророкувал суша и глад на непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалявал и дългоочаквания дъжд. Затова се вярва, че св. Илия дава и дъжда, и росата.

   Един кратък случай от неговия живот ни рисува образа на последните времена в края на историята, когато наближава да дойде за последен път Христос. След смъртта на цар Соломон еврейският народ се разделя на две царства: Северното  с десетте колена и със столица Йерусалим и Южното със столица Самария. Северното, ръководено от своя мекушав и склонен към идолопоклонничество цар Ахав, отстъпило от Бога. И в този кризисен момент за Израил пред царя се явява от име Божие огненият ревнител, пророкът тесвиец Илия, за да му предаде страшното съобщение за продължителна засуха поради отстъпничеството и на народа, и на неговото управление: "Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума" /3Цар. 17:1/. Оттогава започват и бедите на Северното царство, глада, националните катастрофи, които приключили с поробването му от асирийците, сто години преди Южното царство да бъде също унищожено с поробването му от вавилонците. Сбъдва се пророчеството и на пророк Исаия: "... но прах ще се посипе над вас и ще се влачите боси в земята на робството!..." /Ис. 3:16-26/. За да ги опази, Бог съветва своите пророци да се укрият.

Насочва пророк Илия да се скрие при потока Хорат, за да има вода, пращал и враните си да го хранят. А на пророк Исаия поръчал да предаде: "Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът" /Ис. 26:20/. И двамата пророци показват на поколенията исторически прототип на последното време, един предобраз на бъдещата история, според стареца Атанасий Митилински.

    Библейският текст /Мал. 4:4-5З/ казва, че пророк Илия ще присъства в света в дните на Антихриста. А пък и той не е умрял, бил е отнесен на небесата /4Цар. 2:1/ и пак ще дойде, за да посочи Антихриста и да го изобличи, така както е направил с цар Ахав. Много любопитен е фактът, че пророкът  е понасял три години и половина беззаконие при Ахав, толкова колкото ще понесе и при Антихриста. Той е единственият феномен, при който едно лице е не само исторически образ от онази епоха, но и исторически образ от бъдещето, от последните времена. Но ще бъде и доказателството, че когато отново дойде, тогава ще е дошъл и Антихрист.

   Библейското Откровение /11:3-7/ казва за пророците Илия и Исаия: И ще дам, казва Бог, на двамата Мои свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена, т.е. три години и половина, колкото ще продължи царството на Антихрист.Те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и... звярът, който излиза из бездната... ще ги убие. Нарича ги свидетели, защото ще дадат свидетелство за бъдещето, ще проповядват за покаяние три години и половина, колкото е и периодът на бездъждието. Но тогава звярът ще излезе от преизподнята и ще убие двамата пророци, а телата им ще остави непогребани на площада в Йерусалим /Откр. 11:8/. При тази гледка неправедните хора ще се зарадват, дори ще си разменят подаръци /Откр. 11:10/. Но след три дни и половина ще им стане твърде страшно като видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се изкачва на небето, и тогава ще ги обхване страх и ужас. Но само за безверниците Илия ще е страховит, а за праведните ще е истинско благословение, както се казва в книга Премъдрост Сирахова, 48:11 - "Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, ­ и ние живот ще поживеем". Това е казано от Сирах близо шестстотин години след пророка, защото е сигурен, че Св. Илия ще даде надежда на праведните, както през своята епоха, така и в последното време, и на всички, които ще възкръснат при Второто пришествие.

   В Откровението се говори също, че убийството на двамата пророци ще бъде видяно от "народи, тълпи, племена и езици". Но как? Това може да се види навсякъде по света само по телевизията, вероятно защото тя ще влезе в услуга на Антихриста, което отдавна си личи по това, което показва. Но това говори също и че времето е близко и тя подготвя хората за идването на Антихриста, казва гръцкия старец Атанасий Митилински.

Лияна Фероли

Честит да е денят на Св.Марина!

Празникът на Св. Марина отвежда назад към тракийския мистицизъм

   На 17 юли Православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Живяла през ІІІ век в Антиохия, област Писидия, тя приема християнството още на 12-годишна възраст и става жертва на гоненията срещу ранните християни по времето на император Диоклециан. Животът й е изпълнен с много чудеса и свръхестествени моменти, както и с много победи над различни дяволски сили. Заради отказа си да се омъжи за епарха Олибрий /управител на източните римски провинции/ и да се отрече от християнската вяра тя била подложена на редица мъчения – била бита, пригвоздена, хвърлена в тъмница, опалвана със свещи, потапяна и давена във вода и най-накрая обезглавена.

   Смята се, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли. Този празник е известен и като Горещници и продължава 3 дни.

   В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Много пещери са нейни култов центрове, те се посещават от моми и ергени, на които им предстои брак и в празничния ден се провират през специални отвори  за здраве и зачатие. Антиохийската дева се почита и като закрилница на бременните жени и родилките, на безболезненото раждане. Смята се за покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

    В народните представи св. Марина често се свързва с прозвището „Опална“ или „Огнена“ /„Огнена Мария“/, защото нейният ден е третият Горещник, един най-топлите дни в годината. Има и поверие, че тя е  господарка и на космическия огън. В песенното творчество тя е най-често сестра на гръмовержеца св. Илия или заченато по чудотворен начин момиче, обречено още преди неговото раждане от майка му на Слънцето. Считана е за господарка /„висия“, „сайбия“/ на змиите, лечителка от тяхното ухапване. Вярва се, че на нейния ден, 17 юли, змиите се прибират обратно под земята, където св. Марина ги държи затворени в пещери и откъдето тя по своя воля може да ги пуска, прибира или наказва, ако пакостят на хората. В деня на нейния празник се посещават лечебни извори – аязма, с водата от които вярващите се мият, пият от нея. Правят се общи трапези и курбани. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст край посветени на светицата пещери. Те я наричат галено Маринка и  „Побаринка“.Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В тези нейни култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата не се обръщат назад на тръгване, и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей.

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. Това мистично блаженство, разигравано и приживе, но настъпващо истински след смъртта на героя, е изключително тайнствено и необозримо за нас, съвременните хора. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта. В името на възсъединяването, пътуването към Едното, към събирането на двете половинки, които си принадлежат една на друга, макар и различни,  но неможещи една без друга, като началото и края, като горното и долното… Но когато се свържат в едно, пътуването към Целостта завършва. А вярата в неговото предзададено и закономерно случване в точното време го подсилва с нужната за него сила и несломимост на духа.

Лияна Фероли

Да се учим на билкарско изкуство

Билкарското изкуство ще ни бъде особено нужно

в идващите трудни времена

   Всяка година различни билки са в изобилие. Природата винаги ни дава това, от което ще имаме нужда, в зависимост от болестите, които ще бъдат по-разпространени.

Забелязва се, че това лято, съвсем не случайно по дворове, градини и крайпътни ливади, дори между блоковете, навсякъде може да се види жълтениче и комунига… И двете билки са отровни. Но такъв е принципът на хомеопатията: на отровата – с отрова. Явно бялата комунига ще ни бъде необходима с нейното нервоуспокоително и сънотворно, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Прилага се при  неврастения, хистерия, смущения в климактериума, чревни болки, циреи и възпалителни процеси от различен произход. В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация, срещу главоболие. Съдържащите се в нея кумарини имт и противогърчово, наркотично действие, затова в по-големи дози билката е отровна. Водният екстракт от билката пък има инсектицидни свойства. Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др. Запарката се приготвя като 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл. вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

   Не случайно в преведената от руски и издадена по идея на д-р Венко Вълчев книга за най-младия пророк, живял в нашето съвремие, отрок Вячеслав /починал на 12 години/ “Пратеникът на Бога” се отделя специално място за билката жълтениче /змийско мляко/. Казва се, че сокът от жълтениче може да лекува всеки рак. Билката се смила, изцежда се сока, прецежда се през марля и се съхранява в хладилника в стъклен тъмен съд. Така се запазва се 2-3 години. Лечението се започва с бавно нарастващи дози  - всеки ден с по няколко капки.

   По принцип Вячеслав препоръчва да се извлича пресен сок от билките. После сокът се разрежда с изворна вода. Приемат се по 5-7 капки на лъжица вода вечер преди лягане за 10 дни, после се почива 10 дни и курсът се повтаря още три пъти, след което се почива 30 дни. Жълтеничето е особено ценно средство при прилагането на химиотерапия. Правят се три курса. Отрокът Вячеслав препоръчва също от пролетта до късна есен всеки ден да се изяжда по едно листенце от растението.

   Събирането на билки за лечение, според отрока, трябва да се извършва от самия човек, който ще ги консумира или от неговите най-близки хора, като по време на брането трябва да се казват молитви. Съветва също да не се берат билки в близост до какъвто и да е водоем, както и след дъжд и на едно и също място, иначе лечебните им свойства намаляват. Най-добре е да се употребяват във вид на пресен сок, защото след изсушаване силата им намалява до 80% . Отрокът Вячеслав съветва, както ни предава в книгата “Пратеникът на Бога” неговата майка, да се учим на билкарското изкуство, защото в идващите много трудни времена болестите ще станат неподвластни на синтетичните лекарства. Неговият съвет е във всеки дом да има запаси от жълт кантарион, офика, риган, борови иглички, жълтениче, невен, шипка, дяволска уста, цикория, маточина, листа от касис, лайка, мащерка, живовлек, подбел.

    Билкарят-лечител Еньо Миланов пък напомня, че жълтеничето /змийско мляко/, лекуващо жълтеница, на руски се казва чистотел, защото чисти тялото. Наричат го и брадавично цвете, защото маха брадавици. Използва се и при проблеми в кръвта, черния дроб, жлъчката.

    Много важно е също да знаем, казва Миланов, как да комбинираме билките. Като видиш билки, като царичето, омайничето, планинския очиболец, да растат заедно, значи имат поносимост една към друга и можеш да ги сложиш в една смес за чай. Просто трябва да се следват инструкциите на Диригента, който ги комбинира, подрежда ги хармонично и енергийно като музикални тонове, без да си противоречат. Но ако прибавиш билка, носеща дисхармония в някоя смес, нищо няма да се получи. Защото духът на билките се дава от управляващите всичко в този свят духовни закони, от небесните закони и спазеното за тях знание им придава голяма сила. Но, ако се направи лекарство чрез повсеместно унищожаване и неоставяне растенията да се възобновят, те няма да лекуват, скриват своята божествена сила.Затова билките трябва да се берат и приготвят с молитвена настройка.

Лили Петрова

Еньовден - върхът на Светлината и на Любовта

Еньовден - най-високата точка

 на човешката жажда за светлина и любов

    Като един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои в българската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на човешката жажда за светлина и любов. От този най-светъл и чародеен момент, който е най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като е бил символ на вечния кръговрат, на живота след смъртта.    

    Не случайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвести идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17). И чрез него, се казва в Библията, да ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като се превърне в Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.

   За нашите предци траките е било особено важно в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия, да се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и така да се навлиза в абстрактното, безкрайното, в дълбочините на съзнанието. И най-благодатното време за навлизане в тази „работилница на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, били дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и най-близкият до него магичен Еньовден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение.За тях Еньовден е бил Предтечата на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори, един връх, от който започва възземането, възкръсването за живот в светлина и истина още тук – на земята. И в този нов живот истинското биле ще расте в сърцата на хората. И ще се нарича биле на любовта, прошката, великодушието, милостта…

Лияна Фероли