събота, 28 ноември 2015 г.

Присъствие в отсъствието



Петдесетгодишно присъствие

Думите са нещата, а отвъд тях е неизмеримото

Постигнатата празнота е изчерпаната до последна капка поетова бездна

                                                                            Ако аз не говоря и ти не говориш,

този свят ще се пръсне надве безсловесен –

         отключи ми устата с ключа си от твойта.

Николай Кънчев

    Вече 50 години, откакто е публикувал за пръв път, уникалният български поет и преводач Николай Кънчев галактизира “празнотата” със своите поетични прозрения и проникновения. Изпълва бялото пространство на безкрая с много изкушения за свързване в едно на далечното и близкото. Живееше на “брега”, откъдето се гледа и оттук, и оттам. Към “наднормалното и по-мащабно съществуване". Дори и да трябваше да се отстоява само със "звуковата бариера" на Поезията.
   Тази година се навършиха 79 години (25 ноември) от рождението му и 8 от смъртта му. Роден е в с. Бяла вода, Плевенска област. В един период ат 1968 до 1980 година е забранен за публикуване. Първата му стихосбирка "Присъствие" излиза през 1965 г. Следват "Колкото синапеното зърно" (1968), "Послание от пешеходец" (1980), "Осланям се на маранята" (1981), "Нощен пазач на зората" (1983), "Лайкучката не хапе, а ухае" (1984), "Вълни на вероятността" (1985), "Редом с всички мигове" (1986), "Със слънце на сърцето" (1988), "Времето, раздадено на всички" (1989), "В гората има някой" (1990), "И междуочието да прогледа" (1991), "Отпечатъци от пръстите на Йети" (1992), "Балът на невинните (1992), "Вятърът отнася мойта шапка" (1993), "Тополи за наколни жилища в небето" (1993), "Бялата акация от Бяла черква" (1994), "В бялото пространство на безкрая" (1994), "В полета на препарираната птица" (1995), "Под шатъра на жреца" (1996), "Галактизиране на празнотата" (1996), "Чайлд Харолд далеч по-късно" (1997; 2004), "Усмивката на Сфинкса" (1998), "Пътуването на Митаря" (2000), "С яка от камък, воденичен камък" (2003), "Избрани стихотворения 1965-2005" (2006) и др. Превеждал е руски, чешки и френски поети. А самият той е превеждан в Полша, Холандия, Германия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ и Франция. През 2001 г. е избран за член на Световната Академия на Поезията. Да си припомним някои негови мисли и стихове.

“На края на света, където свършват думите, е Словото.”

“Думите са нещата, а отвъд тях е неизмеримото.”

“Ако езикът на поезията не е по змийски раздвоен, той сам ще се насочва по своя единен път и поетът трябва непосредствено да го следва. Да, ако поетът се осланя на това движение на езикvek21а, както вярващият се осланя на Бога, той няма да държи сметка с какво заплаща изминатото разстояние от прохождането на стихотворението до неговото окрилено постигане на висота.”

“Дълбочината на поета може да се нарече изчерпаната до последна капка негова бездна, за да се появи първата капка на постигнатата празнота. Следва усещането, че всичко тръгва на вода, това е вдъхновението, необусловеният живот, както щете го наричайте, ако намерите думи за това: една преливаща празнота.”


Лъч в очакване на свойто слънце

Докато на ъгъла отсреща
лампата прегръща се с фенера,
моето сърце поддържа нощем
непрекъснатия пулс на фара...
Аз съм стожерът на светлината,
целият от светлина, затворил
със стъкла прозорците, че може
да нахлуят тъмни метеори.
И макар че в мрака, лъч сияещ
от божествена искра, аз пиша,
че дори през тясната пролука
слънцето е вездесъщо слънце,
всичкото, което съм написал,
е привидно многотомно, сякаш
сред читалня, пълна със столове,
недостига стол за недошлия!


Трепет

Бурята отмина с вид на горда непозната
с мълнии в очите и остави моя трепет.
При подобна среща даже откъм гръб обиквам!

Слънцето поглежда стадото от слънчогледи
накъде отива и отива при овчаря
да узнай посоката на неговото стадо...

Маранята от пчели жужи над цветовете
като разроил се кошер в толкова дворове
и приличат махалите селски на пчелини...
Аз отивам да се срещна с някоя позната
и дано тя с меден глас ми подслади живота,
в който младенците са новородени старци! 


Бар

Всичко в този бар е пито и платено.
И цената на успеха пада толкоз ниско,
че изобщо не си струва да се плаща наем
на небето за живота долу на земята.
Този, който спира слънцето по пладне, движи
сам земята, без привидно да се раздвоява,
и така излиза, че животът продължава.
Втората природа на човека се разлисти
и осите, кръвопийците на плодовете,
пият соковете им с пронизващо жужене.
Заплодените жени в овощните градини
са усетили, че пъпът на света прекъсва
безвъзвратно връзката със своята утроба.
Чаша плодов сок! Не! Нека ме отмине тази чаша!

И всяко късче хвърлен хляб ме причестява

Живях на улицата толкова години,
че тя е моят дом от всички нейни къщи.
Дори и да умра, за днес живея.
В неделя вече седмицата свършва.
Наистина, усещам как все по-приведен
отнасям стълбището земно към небето
и виждам, че косата на смъртта оставя
ливадата, наглеждана от мен, неокосена.
Дори с Чистилището чак да съм начисто,
при моята победа няма победител.
Да, само слепият гледач при среща може
да гледа на ръка, когато се ръкува!


Пред падналите зидове на всички къщи 

Не зная накъде при толкова пространство...
Обаче и вселената е от вселени,
и ехото отеква ехо подир ехо,
щом премълчаното казва свойта дума.
Очакването на смъртта отлага края,
но подсъдимата скамейка става вече
скамейка в лунната градина на затвора.
Пратете на затворника в колет и слънце!
Дори и праведникът, в светлина сияещ,
навсякъде, където и да бъде, си е
в изгнание от родния си край и страда
по мойта свобода на върнат в рая ангел!

В стихотворението си "Питания" Николай Кънчев се питаше: "Защо се появи поетът" и "Очакват ли го някъде?". Винаги ще очакваме поети като него. Ще се опитваме също и да преоткрием това, което ни е казал приживе. А то е необятно. Защото той бе изпреварил не само времето си, а и себе си дори. Ако не успеем да го направим в достатъчна степен, поне ще имаме надеждата, че идващите след нас ще го направят.

Лияна Фероли

вторник, 24 ноември 2015 г.

“Книга за всеки българин” – справочник и помощник за самолечение



“Книга за всеки българин” – справочник и помощник за самолечение

Важно е да се събудим от унеса и инерцията,
 да заживеем в един нов и свой живот


По този път ще ни води най-вече честотата на любовта, тя ще ни учи да се справяме адекватно с проблемите си


В Кърджали беше представена “Книга за всеки българин”. Нейните автори, съпрузите Динко Иванов и Ирина Червенкова, след като сами се справят с многобройните си здравни проблеми, след дълго ходене по мъките, предлагат много ценна информация за алтернативните методи на лечение. Те нямат претенцията на учители или откриватели, а само на постарали се да изучат, систематизират, подберат, комбинират и приложат разпръснатата в най-различни източници информация за самолечение. И така написват една книга, която за кратко време се превръща за много хора справочник и помощник за самолечение. С цел да подпомагат нуждаещите се да тръгнат по този път, създават и своята Школа за усмивки в София, в която предлагат много нестандартни техники и способи за събуждане и активиране на дремещия в човека потенциал от дух и енергия.
Срещата с тези ентусиасти на здравето, изваждащи на показ, не само някои позабравени умения за физическо, духовно и хармонично развитие, но и някои скривани заплахи за нашето здраве, се организира от РБ “Н.Й.Вапцаров” и НЧ “Обединение 1913”.



- Динко, според някои становища, много скоро ортодоксалната медицина ще стане напълно безпомощна. Къде е слабото й място, според вас?
- Не бива да се отричат постиженията на така наречената ортодоксална медицина, да се  изпада в крайности и да се лишаваме от натрупаните в нея научни умения и знания. Това, което ние не приемаме, е системата на медицинско обслужване и израждането на здравеопазването и фармацевтиката в печалбарска индустрия, несъобразяваща се дори с най-голямата ценност – живота.

- Знаем, че здравето ни зависи от нашия енергиен баланс, но как да го постигнем?
- Кратък и универсален отговор за това няма. Затова водим нашите курсове и занятия и издадохме „Книга за всеки българин“. Начините за събуждане на нашите потенциални възможности в нас са много, но всеки избира своя специфично индивидуален път, което му подсказва неговата интуиция. Пътищата са  много, но ние избираме своята пътека и се движим по нея с постоянство, отговорност и решимост.



- Как се обяснява голямата роля на нашето въображение, на нашата мисловност в оздравителните процеси?
-  Енергийното ни състояние е пряко зависимо и от нашата мисловност, нашето въображение. Когато си представяме красиви гледки и преживявания, ние попиваме, съхраняваме енергията на тези усещания, защото където отива мисълта, въображението, там отива и енергията. С тяхната сила ние подтикваме тялото, ума, душата си към синхронизация с хармонията, баланса, т.е. към здраве и спокойствие. Постигаме самообладание, научаваме се да избягваме така пагубните чувства на гняв, ярост, ревност, скръб, страх, завист, омраза и др.

- Почти всички духовни системи препоръчват като условие за изцеляването равновесието на ума и сърцето. Това постижимо ли е?
- Ние също сме разработили нашата система в тази насока. Да постигнем хармония между ума, сърцето и душата.  Човек е една съвкупност от физика, съзнание и душа и трябва да се стреми към равновесие и спокойствие. Това е постижимо и има стотици примери за това как човек да го достигне, да бъде щастлив,  да живее в синхрон с вътрешното си Аз и с вселенската енергия.


- Учите хората във вашата Школа за усмивки и на енергийно изчистване…
- Да, чрез овладяване на ума, чувствата, емоциите, да не допускаме в тях негативизъм и мрачни мисли, като се научим да изхвърляме от нас това което ни наранява, даваме позитивизъм на целия си организъм и на физическо, и на психическо ниво. И да привличаме от обкръжението, от природата, от Вселената подхранващата, лечебната светлина и енергия.

- С какво да започнем този оздравителен път?
- Най-важно е да се събудим от унеса и инерцията, в които сме потопени, да заживеем в един нов и свой живот, а не в този, в който са ни вкарали. Да започнем да мислим и да действаме по нов начин, да се освободим от заливащите ни манипулации, от дезинформацията. Да не се оставяме да ни учат какво, а как да мислим, да не вярваме сляпо в нечии други  истини, впрегнати в услуга на нечии користни интереси. Да се обърнем към себе си, да открием Бога в себе си, да опознаем своята божествена същност, да се обръщаме с вяра и молитва към нашия Създател. Искрената молитва има честота 8 херца, каквато е и на магнитното поле на Земята. Тази честота на любовта ще ни даде своята сила, ще ни поведе по правилния път, ще развие нашата интуиция, която ще ни подсказва в трудни моменти, като днешните, правилните решения на проблемите ни, адекватната ни реакция към тях. Ще ни дари с мъдрост и познание, ще ни умиротвори, ще ни направи отворени към другите и към нас самите, да имаме обич към всяко живо същество, сякаш е част от нас.


- Един от най-важните възстановяващи здравето способи, според вас?...
- Много е важно движението, тренирането на нашата мускулатура във всички възрасти. Това води и до доброто състояние на мозъка, сърцето, костите, ставите, сухожилията и всичките ни органи. Тренираните мускули се съкращават по-бързо, влияят на прилежащите им  капиляри, стимулират кръвообращението и действат като помпа, работеща 2-3 пъти по-силно от самото сърце. И поради големия брой на мускулите /повече от 500/, те са наречени периферно сърце. Опитите показват, че сърцето може да изпомпва кръв със сила 120 мм. живачен стълб, а мускулът - над 250 мм.

- А в сферата на духовните практики?
- Релаксацията, медитацията, визуализацията… Те премахват причинителите на болестта – страхове, конфликти, фобии, стрес, скръб, тревоги, обиди, огорчения, безпокойства… Но не като потискаме тези отрицателни преживявания, а като ги освобождаваме от енергиите, които ги захранват и като ги пренасочим към оздравяване, към творческо съзидание. В практическата част на нашата книга се спираме подробно на предлаганите от нас техники и практики в тази връзка.


- Може ли да се каже, че Земята е нещо като болница, в която се лекуват душите ни от недъзите на плътта?
- Не, по-скоро Земята е мястото, където сме изпратени за определени изпитания и уроци, които да ни помогнат в духовното израстване. Тя е едно училище, невероятно красиво и вълнуващо, което за съжаление ние рушим и съсипваме с нашата безотговорна дейност. Физическите тела, са ни дадени, за да можем да изживеем неща, които не са възможни само в енергийната ни същност. Телата ни са едни прекрасни и съвършени системи, които трябва да поддържаме в отлично състояние и в синхрон с нашите души.

- Смяташ ли, че, според вашия опит, истинското здраве седи в изпълнението на Божията воля, както ни напомня Петър Дънов?
- Ние сме тук не случайно и като частици от нашия Създател, се стремим да се приближим към Неговото съвършенство. Като мобилизираме нашата вътрешна енергия, да я сливаме с енергията на Вселената и така да получаваме сила от Неговия неизчерпаем източник, от Природата. В различните религии са дадени много похвати и напътствия как да става това, но тъй като сме надарени и със свободна воля, сами решаваме кой път да изберем, но заедно с това приемаме и отговорността, последствията от нашите избори.

Интервюто взе:Лияна Фероли