неделя, 24 май 2015 г.

Българската азбука – ключ към вечното християнство на равновесието между дух и материя



Сакралното азбучно познание на Светите братя Кирил и Методий - равнозначно на повторно, духовно раждане

Българската свещена азбука – ключ към вечното християнство на равновесието между дух и материя

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
                                   То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” Иоан 1:1-3/.

    
Древните познания за космогенезиса имат единен Източник, но се дават при различните народи и култури в различни форми, в зависимост от спецификата и от развитието им в различните условия. Едни от тези знания са символите, словото, езикът, азбучните знаци, които са свързани с духовните измерения у всеки човек на земята. Ето защо това преоткрито сакрално познание от Светите братя Кирил и Методий има за нас толкова голямо значение, че то е равнозначно на нашето повторно, словесно, духовно раждане. Чрез него се потапяме във висшите духовни еманации на тези символи, които имат силата да изграждат, развиват, но и да рушат, защото  са отражение на висшето творческото начало, и всяка злоупотреба с тях носи силата на саморзрушението. Накърненото слово се превръща в разрушителна сила,  създаваща предпоставки за престъпления. Защото негативните думи извеждат от равновесие нашия словесен “Аз”, както ни припомня писателят и художник-хералдик Христо Танев в своята книга “Азът на българите”, преиздавана три пъти, но сега библиографска рядкост.       
   Дори може да се направи паралел, според него, на новополучения, извратен “Аз”, с Антихриста на земята, който е излязъл от първичното равновесие. А с изгубеното равновесие между дух и материя автоматично се включва механизмът на разрушението. Именно на този нарушен баланс в полза на материалното, консумативното, се стигна до днешния регрес и пълен духовен упадък. А съкрушения в резултат на това дух изпада в робството, експлоатацията  на материята.
    Всеки език има своя мисия, казва Христо Танев, той е част от Божественото слово и мъдрост. И със своята специфична вибрационна честота, място, значение, допринася за обогатяването на духовния и материалния свят.Специфичните обертонове на даден език зареждат мозъчната кора, стимулират психофизиката, здравето на човека. Затова, когато емигрантите попаднат в несвойствена за тях интонационна среда, преживяват тежки носталгии, депресии.Поради тази причина в изграждащото се сега космополитно общество има много напрежение, конфликти, заболявания. Преселението на народите и вавилонското езиково стълпотворение също внесоха много езикови дисонанси и изкривявания.

    В книгата си „АЗ-ът на българите”Христо Танев хвърля нова светлина и върху първата българска азбука, която съдържа цялостния спектър на човешката реч със своите 28 вибрации. Нещо, което няма нито една друга писмена система. Затова именно върху нейната автохтонна звуково-образна космогония на древните българи Константин Кирил-Философ създава Глаголическия ключ-модул, космическия модел на астралния и земния свят, на базата на който Светите братя създават Глаголицата, а в началото на X век техните ученици я заменят с Кирилската азбука.
   Българският език, казва Танев, е един от най-старите и най-изразно богати езици в света, чрез който са се изразявали едни от най-прогресивните общочовешки идеи и който носи основния ключ на познанието. И чрез него Константин-Кирил Философ успя да възроди, систематизира и обобщи древните познания на света, вложени в глаголическото модулно писмо.
    Всички букви от А до Й/Аз до Йота/ в Свещената българска глаголица, Универсалната космическа азбуката на богопознанието, се образуват, следвайки разположението на планетите от Слънчевата система и тяхното символично и философско тълкуване. Много преди Галилей и Коперник Светите братя Кирил и Методий са знаели за кълбовидната форма  на Земята и нейното движение, местоположение в Слънчевата система.Всеки знак от глаголицата отговаря също с удивителна точност и философско тълкуване на цели пасажи от Библията.
   Първият знак от глаголицата “А“, със сакрално значение “Аз”, означава началния генетичен код на всеки човек на земята., който му е даден от Вечния Аз, Създателя-Творец, сътворил го по свой образ и подобие /Битие 1:26/. С изговарянето на този “Аз” всеки човек преживява своето второ раждане, великото проявление на личността си, което е много значимо събитие от физическото му появяване. Това второ раждане е духовното и с него започва осъзнаването за личностното предназначение.
    Има много азбуки, започващи с буквите “А, Б, В”, твърди Христо Танев, но нито една друга не носи сакралното значение на Аз:Боуки:Веде” - “Аз, Бог Мъдър, Знам /Виждам, Помня/. А “Аз-ът”, изтълкуван чрез фигурата на основния глаголически ключ-модул, носи посланието на своето създаване  от пресичането на Словото и Твореца, Вечния сред Вечността Велик Аз. Проявлението пък на лъчите на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред /без водоравната линия на словото/ образуват основния символ на живота – знакът на българите “Ж”. В Библията, кабалистиката, езотериката това е семантичният знак, известен като “Дървото на Живота”. Знакът “Ж” в  азбуката кирилица изцяло повтаря сакралното му значение “Живете”. И този смислен Живот е преди всичко грижа за нашия словесен “Аз”, за неговата осъзнатост. И той е не само на българите, а на всички хора по земята, според Танев, защото всички те са сътворени от неговите свещени енергии. Затова в духовната наука има становище, че българин не е национално понятие, а духовна, йерархическа степен, която много души искат да придобият.
   Художникът-хералдик обяснява в своята книга, че глаголицата е построена така както е създаден и светът по кръстния знак, вписан в кръга. Така както нашите праотци са изразявали Вечния и безкраен Бог с условния кръг и неговия център-точка, символ и на Слънцето. Хоризонталният диаметър олицетворявал Светлината на Словото, лъчът отделящ видимия от невидимия свят, носил в себе си и символа на пасивното женско начало. Вертикалният диаметър пък олицетворявал проявата на Създателя, Твореца на Светия Дух, който бил лъчът на активното мъжко начало. Така равнораменният кръст, известен от зараждането на света и съдържащ в себе си лъчите на Словото и на Твореца, се утвърдил трайно с приемането на християнството. Той е знакът на зараждането на живота въобще, на всичко в него. Показва проявата на духа в материята /инволюцията/ и  на материята в духа /еволюцията/, осъществена от Иисус на Голгота.
    Затова френският писател, социолог,  историк, ориенталист, музикант и приложен езотерик Сент-Ив Д,Алведър определя в своята забележителна книга “Археометърът”. Ключ към всички религии и всички знания на древността”  християнството като вечната и универсална религия на първите човеци, в началото, в средата и в края на всички цикли, не само на Земята, но и в цялото Небе. Затова христи-ян-ин, според него, е не толкова верска принадлежност, колкото познание за баланса, за равновесието между Ян и Ин енергиите, между дух и материя. Така както и в тангризма и орфизма е било заложено равновесието и хармонията между духовните и земните дела, отхвърлянето на  робството под всякаква форма. Сент Ив ни съобщава също, че обърнатото име във ведическите документи на Бога-Светлина, на Творящото Въплътеното Божие Слово, означавало Иисус-Дух Свят Бог, а първите Патриарси го изписвали върху челата си с букви от злато и скъпоценни камъни. И точно Иисус разкъсва булото на незнанието за този сакрален сътворителен процес на равновесие и равнопоставеност между духовния и материалния свят, извършен от първичния Изначален Импулс-Слово, Принцип и Закон, който придобива плът чрез първичния език “Ватан”, от чиито археометрични съответствия се раждат и всички останали писмени системи.
     Книгата на Христо Танев “Азът на българите” е истински пътепоказател за духовната мисия на българите и насърчение да изпълнят предназначението си да бъдат духовни водачи на човечеството през новата ера. Но това ще стане, по думите на писателя-художник, само ако се освободят от духовното си робство и спазят основния закон за човешко освобождение – покаянието и прошката. А тъй като тъкмо българите живеят в Обетованата земя, на която се е зародила първата писменост, Богът-Слово ще им помогне да изпълнят своята еволюционна роля, както е записано и в много стари, и по-нови предсказания.

събота, 9 май 2015 г.

Чрез магичните сънища в най-истинската реалност – духовната



“Повторени сънища” - книгата-пътуване, търсещо
единството на духа с душата


    Книгата с мистични фотописи на Николай Нинов “Повторени сънища” е потвърждение, че днешните ни мисли, представи, идеи и постъпки са последица от древната ни история, защото на духовно ниво има една закономерна взаимосвързаност и обусловеност. Тя бе представена в Кърджали точно на 7 май – Международният ден на радиото и телевизията, когато преди 120 години Александър Попов представя изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник и за първи път се предава информация чрез радиосигнали, чрез радиовълни. Оттогава до днес се стигна и до много по-далече, до радиониката, например, радиолечение чрез сигнали със специфична честота. А в бъдеще, вероятно, това ще прави мисълта, така както се случва в телепатията, в сънищата. И в книгата “Повторени сънища”.
   Така и при нейния автор се тръгва от съня на мечтата по непознатото, жадуваното, сбъднатото отчасти и отново досънувано и се стига до едно придвижване още по-напред в духовно-материалното поле. Подтик за това движение се оказват тракийските светилища, тракийската мистика, които навестяват сънищата на Николай Нинов и пренареждат картината на запечатаните от фотоапарата му реалности, събуждат заспали чувства, забравени образи и символи. Малко или много – това са познати на всички ни преживявания.     
   И тези настоятелно повтарящи се сънища, в които Бог сънува чрез нас, много често ни водят по пътя на истината, изкуството, красотата, на мъдростта. А когато това се отнася за безкрайното пътуване в мистичното пространство Тракия, името на която произлиза от финикийската дума “Ракхива”, означаваща “Небесна твърд", т.е. "Етерно пространство”, веднага се изяснява защо то е толкова специално. Ако бродиш из това място, в което Небето и Земята се докосват, неразделени още от утробата на времето, образувано като етерен двойник още от Сътворението при разделянето  на водата от земята, не можеш да не почувстваш  проницанието на нашия духоведец Пенчо Славейков, който най-добре е определил това свещено пространство с думите “Бог и България – единство  в двойна плът”.
   Книгата “Повторени сънища” на Николай Нинов ни дава нови очи именно за тази наша мистична история. Помага ни да надникнем в древните кодировки на тракийската цивилизация и култура, в нейните богатства, във великите й образци и ценности, които съвместяват несъвместимото и в които има надчовешко мислене и съзнание. Откриваните твърде често от фотообектива на Николай скални послания ни говорят, че вероятно са били прожектирани като рисунки с неизвестна за нас оптика, но сякаш, за да бъдат преоткрити, разгадани в днешното преходно време също с някаква оптика, защото  това  важно древно познание ще ни бъде много нужно. Ще ни помогне да разберем, че положения в нас духовен отпечатък в 60- процентовите ни тракийски гени  в новото време ще се активира и ще осъзнаем, че нашата земя  е духовният център на света, че точно оттук е тръгнала човешката цивилизация. Че тези места са били избрани съзнателно, защото само в тях връзката между планетата ни и Бога-Слънце никога не може да се наруши.
   А до  подобно виждане може да се стигне само по пътя на мистиката, практикувана от тракийските мисти, които са се потапяли всецяло чрез магичните сънища в най-истинската реалност – тази на Духа, в която всичко е в движение и в потенциално сътворение.  Тази, в която звучи вътрешният звън на безсмъртието, която звучи и в храма на човешката душа като едно вътрешно преживяване на душевната истина за духовно единство, за духовно родство между всички хора, между човека и Вселената, като победа на Духа над материята. И като припомняне, че между Бога и народа ни има Завет, гарантиращ специалната ни духовна мисия за духовното обединение на човечеството и за духовен просперитет.
  Така, вероятно, и в сънищата си Николай е настройвал съзнанието си в друг ритъм, докосвал се е до висшия свят, отварял е очите на духа си, за да усети божественото осенение. За да може, така както фотоапаратът вижда отвъд видимото за сетивата, да отвори сърдечното си зрение, което вярва, преди да са видели очите. И така да се потопи в пословичното „ар-хе” на траките - вечността, която се „развременява” и е извън времето, извън пространството. В безграничното съзнание на Бога. Защото само в тракийските разбирания Бог е създал света от Самия Себе Си, а не от нищото, като е самотрансформирал Своето естество.
  Това е засега пътят, водещ към това “ар-хе”, което носим и в себе си, в природата си, която е част от тази на Майката-Природа, обожествявана от траките. И намирайки ключа за влизане в нея чрез кодировките на прадедите ни, да можем да се приближаваме и към тяхната хиерогамия, свещения брак, в който има венчавка между душата и духа, да отиваме при рода си, и приемайки всичко, да казваме “да”. Това е При-род-а-та. Както много добре е усетил Николай, като истински неин син.

Лияна Фероли


вторник, 5 май 2015 г.

Честит Гергьовден!



Драконът е представител на всички сили, свързвани с майката Природа

Св. Георги, който “пробожда” дракона, т.е. освобождава неговата сила,
символизира и впрягането на земната енергия в полза на човечеството

   Драконът е основният символ в китайската митология и на абсолютна власт, според Фън Шуй. Той е свещено животно, въплъщение е на светлата, небесната мъжка сила Ян. В китайския зодиак се свързва с богатството и изобилието. За разлика от нашето възприятие за дракон, китайският Дракон не се свързва с освобождаване на огън от ноздрите, нито с агресивен и зъл характер. Той е носител на положителната енергия „Чи”.
Свързва се със Слънцето, доброто начало и надеждата, защитава невинните и увеличава богатството на всички, които почитат символите му. Притежава магически способности, може да става невидим, скрит в пещерите на планините или дълбините на моретата. Драконът е в състояние да извършва всякакви трансформации, освобождава водата, носи на хората топлина от Слънцето, вятър от моретата, дарява с плодородие почвата на Земята.  С други думи, той е Представител на всички сили, свързвани с майката Природа.
   Според Фън Шуй,  при болести, несполуки е нужно да зареждаме домовете си с могъщата, космическа и животворна енергия „Чи”, като използваме символите на Дракона. Но не повече от 5 Дракона, защото силата им е голяма и може да не се справим с мощната им енергия.
Драконовата енергия тече и в нас чрез Кундалини /Първичната духовна енергия, навита в триъгълната кост сакрум в латентно състояние/. В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Драконовата енергия.
   През 70-те години на миналия век  руски учени изобретиха някои уреди за откриване на виталните точки в нейния път чрез пониженото електросъпротивление в тези зони. Познатите от древността акупунктурни точки и заснетите аурични човешки полета с Кирлиановата фотография също внасят яснота по тази тема. А когато учените включиха в изследванията и ЕИМ, и съвременни компютри, резултатите бяха още по-добри. Румънски учени доказаха наличието на енергийните канали, чрез инжектиране в тях на радиоизотопи, които позволиха да се проследи пътя на енергията. Допълнителните изследвания показаха, че Ци има електромагнитен и плазмен характер, и че тя се трансформира, преминава в различни форми. Доказани бяха и всички теоретични постановки на древната китайска медицина. Доказа се, че електромагнитни полета в тялото следват пътя на основните кръвоносни съдове.
   Ролята на повечето от свещените места, а по-късно и построените върху тях християнски храмове, са имали за задача да осигуряват входните точки на плодоносните сили на Небето и на Земята. Обикновено се е влизало от западната страна, символизираща залязващото слънце, потапянето на света в тъмнината и хаоса, след което се възлизало на изток, към прераждането на изгряващата Светлина. Така са били ориентирани и повечето от древните езически светилища, каменните кръгове, а сега и появяващите се все по-често житни кръгове. Много често се говори и за така наречената “Драконова енергия”, която преминава през енергийните врати на култовите светилища и осъществява преображението. Там обикновено са регистрирани енергийни аномалии в електромагнитните полета, които допринасят за просветление и духовно осъзнаване.
   Най-ранното споменаване на “Драконовите енергии”, както припомня Фреди Силва,  се появява през началото на новата ера в съчинението на Плутарх “Упадъкът на оракулите”. Там той описва потоците от земна енергия, които се влияят от Слънцето и другите небесни тела и които активират оракулите и свещените места за призоваване на божествата.. Ранните китайски геоманти /гадатели по земните сили/ познавали тази енергия като Чи, а християните я наричат Свети Дух. На местата, където имало висока концентрация от нея, били издигани каменни кръгове, могили, мегалити, където при специфични фази на лунния цикъл и равноденствията, когато енергията достигала върхови стойности, те събуждали съзнанието към по-извисени състояния. Били използвани и за лечебни места.
   В своя диалог “Тимей” Платон твърди, че геодезичните сили, особено когато са спираловидни, катализират образуването на материята и са част от съзидателната мощ на Природата, чрез която е бил създаден животът, а и се поддържа равновесието, хармонията в света. Животните инстинктивно разпознават тези нейни осигуряващи здраве функции. Дори, когато някое затворено животно започне да ражда, то се измъква и търси силно енергетично място, за да роди по-леко. Обикновено тази излизаща от земята в спираловидна форма енергия се е изобразявала като змия или дракон. На египетския кадуцей е изобразена като две увити около жезъл змии. Божествата на медицината и раждането Асклепий и Илития също са асоцирани със змии. Това алегорично представяне на мегалитния човек, който е обуздавал благотворните енергии на Земята с помощта на каменна колона, намира отражение в днешната християнска символика в образа на Св. Георги, който “пробожда” дракона, т.е. освобождава неговата сила.
Затова Св. Георги символизира и впрягането на земната енергия в полза на човечеството. Поради тази причина се асоцира и с архангел Михаил.

Лияна Фероли



  
Не унивайте, няма да бъдете изоставени, аз също ще дойда отново на земята, заедно с много други помагачи

   Във връзка с деня на Св.Георги /6 май/, наш свръхсензитив /Захари Валоа/ прие послание на Светеца, в което се казва:
   В празника, в който ме почитате, има и много предизвикателства. Но тези, които се обръщат към Небето, към мен, като благославят всичко около себе си, като благославят и благословената земя, върху която стъпват, и която ви е дадена за ваше благо, няма да бъдат изоставени. Но го правете с чисти помисли, чувства и сърца, поставяйки пред себе си само Бога и отхвърляйки всичко дребно, незначително, материално. Защото идват много трудни времена. Задава се Конникът, който през където премине, нищо няма да остане. В него е вселен духът на Атила. Ще има и много болести и смърт, които ще покосят най-вече слабите, тези, които не могат да носят кръста на Христа и на душите си. В това ще се коренят и причините за идващите нови болести, за тях няма да бъдат виновни  микробите и вирусите. Болестите вече ще бъдат наказание за тези, които не са си носили правилно своя кръст. Но и те могат да оздравеят, като се осъзнаят и започнат да го носят с чест, достойнство и смирение. И особено, ако в изпитанията останат верни на Бога и когато им е най-трудно, продължават да следват и славят Бога. Така както правех аз, когато кръвта ми изтичаше на огненото колело, но виждах небесните ангели и ги славех.
   Ще настъпи и голямо отчаяние в целия свят, хората ще забравят Библията, Божиите наставления. По телевизиите ще има само един образ, а преди това цяла седмица ще има мрак /3,5 години власт на мрака/, но това е отредено и не може да се отмени.
   Мнозина ще ме призовават в тези трудни времена. Но няма защо да ме викат тези, които освещават нещо осквернено, не се благославя така,  чистотата отива при чистота. Няма да остана сред тях. Но ще бъда с тези, които ме търсят с чиста вяра, чисти сърца и с чисти помисли. Между тях ще бъдат и тези, които носят името ми, аз ще ги защитя, ще помогна и на вашия народ, заради уважението му към мен. Затова не унивайте, няма да бъдете изоставени, аз също ще дойда отново на земята, заедно с много други помагачи. Бъдете благословени и благославяте с чистота!

Записа: Айя Янкова

В света на “Повторени сънища”, които разповиват видимите невидимости



Или как мистичното свръхвъздействие те тегли, втурва отвъд пътеките, между падовете на светлините и сенките, насред късовете синева


Николай Нинов. Журналист, белетрист, фотограф, пътешественик в сърцето, който цени пиршеството на духа, поднасяно под формата на архитектура, природа, език, храна...Роден е през 1955 в гр. Червен бряг. Завършил е френска филология във ВТУ "Кирил и Методий". Работил като главен редактор на сп. "Хай клуб" и сп. Story, като заместник-главен редактор на в. "1000 дни" и в. "Стандарт", отговорен редактор на в. "Неделен Стандарт" и на сп. BusinessWeek България. Основател на журналистическата мрежа към Програма „Достъп до информация“, където работи и в момента. Носител на Годишната награда на СБЖ (1996).Автор на следните книги: “Лихва за лятото”, “Девет мъжки драми”, “Без папионка в нощта на Сезарите”/плод на срещите му с артистичния елит на Париж/, “Жиголо”, “Френска връзка”, съставител и редактор е на сборника “Купувам/продавам брега на Дунав” (10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти). През 2012 г. със снимките си от Родопите печели конкурса на в. "Дневник" "Спомен от лятото". А през 2015 г. сглобява историите за пътуванията си в книгата "Повторени сънища". Определя ги като диви, дивни и мистични места, малко известни или съвсем неизвестни, малко посещавани, малко изследвани или изобщо неизследвани. Споделя ги с другите хора, за да научат за тях и също да им се удивляват.

- Николай, не ни ли разкрива фотоокото понякога неподозираната, неможеща да бъде обхваната от ума ни моментна красота на света около нас, много по-пълно и често изненадващо?

- Обективът носи и такива изненади. Напоследък те ме навестяват все по-често. И когато ахна пред нечий великолепен пейзаж, и когато се озова пред уникални гледки, на уникални места, каквито са меандрите на Арда под Рибарци и Сухово, под Горна сполука, край Маджарово, или поречието на Боровица, погледнато от пътеката за Дойранци. Или залезния завой на Върбица, видян от скалния венец над Лисиците. Или панорамите на язовир „Студен кладенец“, които прехласват от крепостта Моняк над Широко поле, или на язовир „Кърджали“ от пътя между Ненково и Дъждовница. Такова преживяване е като културен шок – от една страна видяното надхвърля всякакви твои представи, секва дъха ти, мачка сетивата ти, а от друга - още не предполагаш, че вече си се разминал с величието на картината, на момента, че снимките които си направил ще изглеждат като пощенски картички, защото обективът е сглобил без да те пита един пъзел от вълшебства, пред чиято мощ си безпомощен.

- Не мислиш ли, че всеки вижда заобикалящото го съобразно свои моментни нагласи, свои психични, духовни състояния, за да имаме повече погледи върху т.нар. реалност, която формираме и чрез своите наблюдения?

- Удивителен пример в това отношение е скалният комплекс край Дъждовница. Десетки пъти съм минавал край него, десетки пъти съм спирал, любувайки му се от различни ракурси, в различни отрязъци на деня, в различни сезони. Резултатът е винаги слисващ – мощно, ново въздействие, заедно с нови форми и ваяния, които откривам и които са плод на стихиите, но и на човешка намеса. Да, има го опресняването на спомена, има ги и неизбежните сравнения с предишните ти възхити, както и насладата от добавянето на още възторзи - особено ако са споделени на мига с хора, които не само имат око и душа за тази територия с пречистваща сила, но и свой прочит за нея.

- Изглежда, всичко работи по посока цялостното обогатяване, балансиране, синхронизиране с Първичната реалност. И всеки един индивидуален поглед, всяко едно послание на включващия се в нея е ценно, разкриващо нова гледна точка и ново виждане…

 - Гледната точка е нещо много лично. Тя подсказва търсенията ти,
интересите ти, усилията ти в определена посока. И доколко си готов да продължиш напред, да трупаш съдържания, смисли, а ако можеш – и да разместваш пластове, разсъждавайки над хипотезите за появата на тези сакрални пространства, белязали Източните Родопи. Дали тези култови центрове са само част от цяла система за орфически тайнства, имат думата експертите. По-важно е, че светилищата край Небеска, Женда и Ночево, край Биволяне, Равен и Ковил са свръхвъздействащи и са като населени с видения. Просто са ситуирани там, където планината среща небето, и предизвикват неуверените ти нозе да се втурнат отвъд пътеките, между падовете на светлините и сенките, насред късове синева. Такъв е случаят и с комплекса над Дъждовница – след минута-две съзерцание и вече те тегли нагоре, за да видиш какво има там, край каменните исполини, какво има около тях, зад тях. Дръзналите да изкачат коварните сипеи в основите на ансамбъла от запад, или от изток, откъм Костино, са малцина, но усилията си струват. Защото попадаш като във филм за изчезнали внезапно цивилизации, напредваш сякаш сред кълба от енергии и изведнъж най-озадачаващите каменни структури в Източните Родопи блъсват очите ти - изсечени лица, профили, барелефи, смайващи кули, кубета и колоси, които от североизток приличат на чукове, а от югозапад – на гигантски гъби. Малко от видяното сред скалите над Дъждовница е дело на природни пориви, там всичко граничи с видимото и невидимото, всичко е пропито с мистика: врязани тераси; площадки с обредни съоръжения; наблюдателници със страхотна експозиция в три посоки; че и две пещери, носещи белезите на т.нар. бирнишки дупки – легендарните тайни скривалища, в които родопчани укривали някога добитъка от събирачите на налози. Накратко: дали се дивим на обреден или религиозен център, на некропол или на всичко, взето заедно, е въпрос, който би трябвало да изкуши не само специалистите, а и всеки любител на неразгаданите тайнства. Време е тези свещени места да се разповият от забравата и да бъдат обстойно проучени.

- А дали понякога, колкото и рядко това да се случва, се усещаме като част от Цялостната картина, в която сме и участващи, и наблюдаващи нейното сътворяване? Ти чувстваш ли, че твоят поглед получава ответност, че срещу него е Погледът, от който нищо не убягва?

- Може би трябва да се отграничим от времето, от някои природни закони и да променим подхода, начина ни на мислене. За да имаме и други визии, първо за появата на трапецовидните ниши, които засега се срещат само в Източните Родопи, за ролята на пещерите утроби, на т.нар пазители на светилищата, на каменните атласи и огледала, на слънчевите кръгове и часовници, на скалните арки и тронове. И едва тогава да опитаме да сглобим цялостната картина. Ако това изобщо ни се удаде, току-виж научим какво са знаели траките за онова, което ние следва да знаем. Местата, за които споменах, неслучайно са избрани от предците ни. Нищо чудно да са били предназначени за общение с боговете, и без това древните са били много по-близо до тях, отколкото ние. Нищо чудно да са били и портали, свързващи земята и небето, както твърдят някои капацитети. Нищо чудно траките да са приемали тези огромни причудливи форми от изветрянето за подобия на своите богове и да са ги дооформяли, за да ги използват като декор в обредите. Затова и случи ли се да прекосим такива мегалитни пространства, представите ни за човешко и природно творение са сепнати неизбежно. Как иначе да приемем стряскащото женско лице с пещери вместо очи, плюс мъжките лица, изсечени в съседство? Ами Лъвската глава – пак там, над Дъждовница, Сляпата глава край Ночево? Ами профилите край Равен, страшилищата над Небеска, над Лисиците? Все творения с несъмнена изследователска и естетическа стойност, пред които – да се върна на въпроса ти – погледът ти няма как да не получи ответност.


Интервюто взе: Лияна Фероли