Прораства Зърнастец

Прораства Зърнастец  

   На 6 август се навършват 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима.На тази дата в заключителната част на Втората световна война в 8,16 ч./местно време/ американски бомбардировач извършва първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Непосредствено след взрива загиват около 100 000 души. Три дни по-късно, на 9 август, е хвърлена втора бомба над Нагасаки. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

   Оттогава до днес непрекъснато се говори, че хората трябва да бдят това повече да не се случва, да се бият камбаните на човешката отговорност пред чудото на живота. Но войните не само, че не са спрели, дори заплашват отново да преминат в още по-глобални конфликти. Но защо?...

    Много добре обяснява този казус Учителят на Мъдростта – Ваклуш Толев. Той казва, че човекът и неговото съзнание се проявяват като достижимост. В началото той е разкъсван от хиляди стихии, храни ума си чрез вярата, надеждата, любовта, за да може да надкрачи тревогата, после развива мисълта си, която е сътрудник на духовността. Т.е. преминава бавно през една сложна и закономерна йерархия, през духовните вълни  /степени в усвояването на Бога в човека/ на Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, а сега встъпва и в тази на Мъдростта, за да кулминира до Истината и Свободата /Живот в Бога/. И едва сега в зараждащата се нова култура започват да отслабват човешките валенции с отрицателните енергии, което ще става чрез събуденото осъзнато знание, за което досега само се говореше, но не се изразяваше в приложност. И то няма да се изразява с това какво знаеш, а  с това какъв контакт имаш с Всемирността. Само с това посредничество човекът може да овладее чувствата си /астрала/, ума си /ментала/, да премине от информация към интуиция чрез събудения четвърти сърдечен център, а после и към петия гърлен център /светителството на Словото/, което започва да се случва сега. И едва тогава се стига до приложността, действеността на Словото, на познанието. Защото то е резултат, не на външна, а на вътрешната духовна сила, вложена в човека от Диханието, от Кундалини, чрез която знанието става духовност, индивидуално вътрешно бдение. Но не в храма извън човека, а в неговия вътрешен храм. Живото Слово започва да разгръща еволюцията, да облича космическата енергия в нужната ритмика и динамика, да става воля, действеност, поведение. Така се стига и до истинското бдение като вътрешно прозрение за служение, за събудена и приложена отговорност, създаващо новата култура на бъдещето, но не по старите отъпкани пътеки, защото, както се казва в Библията, ново вино в стари мехове не се слага. Стига се до бдението като свобода да бъдеш, да осъществиш своята Синовност, а не да имаш. Да осъществиш Единосъщието с Отца си. Защото само човекът осъзнава и прави Живота, и може да се влее в неговата Вечност. И точно сега с будност започва да прави в съзнанието си новия олтар на Божеството. Да събужда Божествения кълн в себе си, който прораства в зърно, даващо новите плодове на Духа.

Толкова…

                  06.08. 2015.

Толкова жена…

Толкова майка…

Толкова….

Толкова…

Толкова…

Толкова поет-дете,

Че чак е трудно

За изписване.

Хирошима…

* * *

Тишината звъни.

Звънарите спят.

Звъниката е звънец.

Прораства зъранастец.

Самокитка

Жаждата се утолява

В очакване – очовечаване –

Самоналиване,

Самоотпиване,

Самонапиване.

Чашата-Граал саморасте,

Сърцето става море.

Вълните се разплискват

В небесна бяла пяна.

Съвършена белота

Покрива отново света!

Лияна Фероли