вторник, 23 юни 2015 г.

Да се учим на билкарско изкуство



Билкарското изкуство ще ни бъде особено нужно
в идващите трудни времена

   Всяка година различни билки са в изобилие. Природата винаги ни дава това, от което ще имаме нужда, в зависимост от болестите, които ще бъдат по-разпространени.

Забелязва се, че това лято, съвсем не случайно по дворове, градини и крайпътни ливади, дори между блоковете, навсякъде може да се види жълтениче и комунига… И двете билки са отровни. Но такъв е принципът на хомеопатията: на отровата – с отрова. Явно бялата комунига ще ни бъде необходима с нейното нервоуспокоително и сънотворно, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Прилага се при  неврастения, хистерия, смущения в климактериума, чревни болки, циреи и възпалителни процеси от различен произход. В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация, срещу главоболие. Съдържащите се в нея кумарини имт и противогърчово, наркотично действие, затова в по-големи дози билката е отровна. Водният екстракт от билката пък има инсектицидни свойства. Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др. Запарката се приготвя като 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл. вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
   Не случайно в преведената от руски и издадена по идея на д-р Венко Вълчев книга за най-младия пророк, живял в нашето съвремие, отрок Вячеслав /починал на 12 години/ “Пратеникът на Бога” се отделя специално място за билката жълтениче /змийско мляко/. Казва се, че сокът от жълтениче може да лекува всеки рак. Билката се смила, изцежда се сока, прецежда се през марля и се съхранява в хладилника в стъклен тъмен съд. Така се запазва се 2-3 години. Лечението се започва с бавно нарастващи дози  - всеки ден с по няколко капки.
   По принцип Вячеслав препоръчва да се извлича пресен сок от билките. После сокът се разрежда с изворна вода. Приемат се по 5-7 капки на лъжица вода вечер преди лягане за 10 дни, после се почива 10 дни и курсът се повтаря още три пъти, след което се почива 30 дни. Жълтеничето е особено ценно средство при прилагането на химиотерапия. Правят се три курса. Отрокът Вячеслав препоръчва също от пролетта до късна есен всеки ден да се изяжда по едно листенце от растението.
   Събирането на билки за лечение, според отрока, трябва да се извършва от самия човек, който ще ги консумира или от неговите най-близки хора, като по време на брането трябва да се казват молитви. Съветва също да не се берат билки в близост до какъвто и да е водоем, както и след дъжд и на едно и също място, иначе лечебните им свойства намаляват. Най-добре е да се употребяват във вид на пресен сок, защото след изсушаване силата им намалява до 80% . Отрокът Вячеслав съветва, както ни предава в книгата “Пратеникът на Бога” неговата майка, да се учим на билкарското изкуство, защото в идващите много трудни времена болестите ще станат неподвластни на синтетичните лекарства. Неговият съвет е във всеки дом да има запаси от жълт кантарион, офика, риган, борови иглички, жълтениче, невен, шипка, дяволска уста, цикория, маточина, листа от касис, лайка, мащерка, живовлек, подбел.
    Билкарят-лечител Еньо Миланов пък напомня, че жълтеничето /змийско мляко/, лекуващо жълтеница, на руски се казва чистотел, защото чисти тялото. Наричат го и брадавично цвете, защото маха брадавици. Използва се и при проблеми в кръвта, черния дроб, жлъчката.
    Много важно е също да знаем, казва Миланов, как да комбинираме билките. Като видиш билки, като царичето, омайничето, планинския очиболец, да растат заедно, значи имат поносимост една към друга и можеш да ги сложиш в една смес за чай. Просто трябва да се следват инструкциите на Диригента, който ги комбинира, подрежда ги хармонично и енергийно като музикални тонове, без да си противоречат. Но ако прибавиш билка, носеща дисхармония в някоя смес, нищо няма да се получи. Защото духът на билките се дава от управляващите всичко в този свят духовни закони, от небесните закони и спазеното за тях знание им придава голяма сила. Но, ако се направи лекарство чрез повсеместно унищожаване и неоставяне растенията да се възобновят, те няма да лекуват, скриват своята божествена сила.Затова билките трябва да се берат и приготвят с молитвена настройка.

Лили Петрова

Еньовден - върхът на Светлината и на Любовта




Еньовден - най-високата точка
 на човешката жажда за светлина и любов

    Като един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои в българската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на човешката жажда за светлина и любов. От този най-светъл и чародеен момент, който е най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като е бил символ на вечния кръговрат, на живота след смъртта.    
    Не случайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвести идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17). И чрез него, се казва в Библията, да ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като се превърне в Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.
   За нашите предци траките е било особено важно в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия, да се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и така да се навлиза в абстрактното, безкрайното, в дълбочините на съзнанието. И най-благодатното време за навлизане в тази „работилница на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, били дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и най-близкият до него магичен Еньовден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение.За тях Еньовден е бил Предтечата на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори, един връх, от който започва възземането, възкръсването за живот в светлина и истина още тук – на земята. И в този нов живот истинското биле ще расте в сърцата на хората. И ще се нарича биле на любовта, прошката, великодушието, милостта…

Лияна Фероли

събота, 13 юни 2015 г.

Кърджали - град-лаборатория на културното многообразие



Кърджали - град-лаборатория на културното многообразие

Мултикултурният човек е съвременният инженер на съзиданието

А кметът на Кърджали инж. Хасан Азис е тъкмо такъв


   
    На 4 юни, когато се навършиха 85 години от рождението на кап. Георги Георгиев в Кърджали, обиколил света с яхтата „Кор Кароли”/”Сърцето на краля”/, Артдвижение “Кръг” проведе поредната инициатива по своята програма “Мултикултурният град”, която ще бъде финализирана с преместването бюст-паметника на яхтсмен № 1 на всички времена и записан в книгата на „Гинес" за 1981-1982 г. от язовирната стена в центъра на южния град. В тази толкова специална от историята на Артдвижението година в Артгалерия “Кръг” бе представено и специалното илюстрирано издание „За Кърджали с любов”, в което участват 22-ма млади кърджалийски автори. Някои от тях вече са далеч от Кърджали, дори са в други точки на света, но всички пишат за своя град с любов, с усещането за аромата на детството, за топлотата и свежестта на родното огнище, към което един ден човек винаги се завръща, независимо къде го е завел животът. Защото без пътепоказателя на тази любов в сърцето никой не намира след дългите пътешествия обратния път за връщане у дома, в Кърджали. В града, който освобождава духа ни с мили ласки, който е една цялост, родена от любовта към всичко Божие около нас, по думите на Нукет Данаджиева, една от авторките на сборника „За Кърджали с любов”. Най-младата авторка /Есин Азис/ в книгата е на 12 години и казва, че южният вятър, южното слънце и горещата южна любов винаги ще я връщат в родния й град, дори и от другия край на света. А най-възрастната /Симона Рафи Хорсикян, наш републикански шампион по тенис на корт, сега изявяваща се в САЩ/ е на 23 и още отсега тъгува по родния край, затова нощем изминава мислено 7580-метровия мост, свързващ Бостън и Кърджали. 17-годишната Надежда Стефанова пък усеща радостта от простичкото щастие да откриваш голямата душевност в малките неща, да живееш в малък, но пулсиращ с любовта на едно огромно, единно сърце – това на Кърджали, в което пулсират сърцата на неговите жители, можещи да поберат целия свят. А Окан Моллов /на 19 г./ вижда причината за тази любвеобилност, лъчезарност на хората в Кърджали  в това, че той е “градът на Слънцето”. Докато свежестта пък на южния град, според 18-годишния Ахмед Юсуф, идва от неповторимо съчетаващите се в него новости, открития и традиции. И тъкмо, казва той, това съчетание на вечните промени с трайните спомени, прави един град истински. Биляна Хаджикянова /18 г./ пък нарича родния си град свято място, огряно от  светлината на широките, искрени, непознаващи завист и злини, усмивки на неговите хора. А Симона Михайлова си признава, че не й достигат думите, за да обрисува точно  това място с толкова много висота и красота, побрало всичко нейно. Това място за Добрина Митовска /17 г./  пък й напомня за глътка свобода, за топла прегръдка, крило срещу студа, за стих и песен, внезапен аромат на летен дъжд и топъл чай. Жанет Гъдова /17 г./ пък добавя, че стойността на родния й град се крие в изкуството да живееш в него като в най-голямото семейство на добрите хора. А Сезай Бекир /15 г./ си мечтае да влезе в тази общност един ден и със свое семейство.
    След рецитала на младите творци  беше връчена и наградата „Мултикултурният човек”, присъждана за развитие на интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Неин носител стана кметът на Кърджали инж. Хасан Азис. Статуетката и грамотата му бяха връчени от досегашните носители на отличието - почетният гражданин на Кърджали Нурредин Мехмед и енорийският свещеник отец Петър Гарена. Нуреддин Мехмед е автор на пиеси на български и турски език, един от обичаните артисти в Кърджали, играл в български и турски пиеси, първи депутат на ДПС от Кърджали във Великото народно събрание. А проф.д-р Петър Гарена е енорийски свещеник в Кърджали, преподавател в ПУ, катедра “История и археология”, писател, художник, музикант, автор на 10 книги и 40 научни статии в специализирани издания. Има голям принос за подържането на етническия мир в Кърджали, служи на български и турски език, за известно време работи и при християните от Турската православна църква.Той е първият български духовник, посетил Западните покрайнини, след откъсването им от България.
     Мултикултурният човек е съвременният инженер на съзиданието, личност, способна да разбере сложността на системата от различни културни практики и да действа като медиатор между тях, каза Радост Николаева, писател, журналист, основател на младежкото литературно списание “Кръг” и президент на младежката организация за култура Артдвижение “Кръг”, създала Международния център за резидентни програми в с.Дъждовница, край Кърджали. И кметът инж Хасан Азис е точно такъв човек, каза тя, защото помогна за превръщането на Кърджали в град-лаборатория на културното многообразие. Нашият градоначалник е този, който най-много ни обединява. Турчин с турците и българин с българите, той е в църквата на Великден и в джамията на Байрям, събира ни всички на една трапеза за общ курбан”, допълни отец Петър. Щастлив съм, че живея в Кърджали заради добротата на хората и взаимопомощта между тях, за споделените чувства и проблеми, за любовта на всички кърджалийци към родния им град. Благодаря за това признание, което е особено ценно за мен, каза кметът, приемайки отличието, защото е резултат от работата на големия екип, с който имам удоволствието да работя. Екипът на кмета сте всички вие, а той е само един събирателен образ на хората на Кърджали, на техните интереси, култури, мечти, проблеми и решенията им, затова благодаря на всички, които работиха и работят с всеотдайност за това нашият град да бъде смятан за столица на толерантността, на мултикултурността. Радвам се, продължи инж. Хасан Азис, че всички заедно създадохме условия за взаимодействие между културните общности и институции и че поставяме в основата на всяко нещо тук любовта към града ни и неговите обитатели. Че за всички нас идеята, концепцията за мултикултурното общество е нещо много важно, обединяващо нашите стремежи, отразяващи  съвремието, взаимодействието, обогатяването, в което всеки един от нас е част от общия пъзел, допълващ общата картина на разнообразието.

Лияна Фероли