"Огън сред водите"

Огънят сред водите - символ на демиургичния акт на сътворението на живота

Пророците Илия и Исаия дават историческия предобраз на последните времена, както и на вечно повтарящата се трансформация

Когато пророк Илия отново дойде, ще е дошъл и Антихрист

   Подстъпите към огнените празници преминават през култовете към Йоан Предтеча /24.VI./, през Първовърховните апостоли св. св. Петър и Павел /29.VI./, през Събора на 12-те апостоли /30. VI./, през Св.Неделя /7. VII/, за да се стигне до огнените светци Св. мчци Кирик и Юлита / 15. VII./, Св.Марина /17.VII./ и Св.Илия /20. VII./. На 22 юли пък е денят на Света Мария Магдалена, сестра на Свети Илия, която предпазвала света от разрушителните мълнии на брат си, като скривала кога е неговият ден.

   Култът към Свети Илия и Света Марина има специално място в Странджа. Тракийското население от Странджа пренася една хилядолетна културна приемственост. Освен, че са нестинарски светци, фолклорната традиция им придава всички архаични елементи на древния слънчев култ. А чрез светлината и огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало на тракийската религия. Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, те наследяват двойката богове – Велика Богиня Майка и Сина Слънце. В Странджа тази двойка е на две равнища – едното е Свети Илия – Света Марина, другото – Св. Константин и Елена, най-почитаните светци, двойката майка – син и цар.

    Свети Илия се движи с огнена колесница по небето, от която излизат пламъци и гръмотевици. Той се чества нависоко, а тя е в ниското, обикновено в пещери. Двамата обхващат четирите космогонични елемента: огън, вода, въздух, земя, от които се ражда светът, започва възпроизвеждането на природата и новия ежегоден природен цикъл като акт между мъжкото и женското начало, за да се роди новият живот, според Валерия Фол. Във фолклорната вяра Света Марина, наричана Огнена, е и сестра, и любима на Свети Илия, владичица на змиите и на космическия огън. Тя е светица – вергина, която покровителства момичетата в предбрачна възраст, младите жени и родилките, грижи се за успешното раждане на децата, при нея идват, за да заченат, за да се лекуват и от нелечими болести, кожни и очни заболявания. В нейните светилища младежите получават и посветителски знания за пречистване, сексуалното знание за възпроизводството на семейството, на живота.

    Двойката светци Илия и Марина пресъздават и свързват в едно огненото и водното начало. Иконите им, обаче, почти не се поставят една до друга, а на дистанция. Само една от малкото, които ги показват като двойка, е от мистичната древна пещера на Света Марина край Малко Търново /с. Сливарово/.

   Дедите ни почитали Света Марина и като покровителка на жътвата и сеитбата, в нейния ден нито жънели, нито вършеели. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст. Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В нейните култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата, не се обръщат назад на тръгване и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей. 

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта.

   Пророк Илия  пък показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу ламите и змейовете, които изяждали житото. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му видял насън как повиват неговия син с огън и го хранят с пламък. Живелият през 9 век пр. Хр. пророк Илия пророкувал суша и глад на непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалявал и дългоочаквания дъжд. Затова се вярва, че св. Илия дава и дъжда, и росата.

   Един кратък случай от неговия живот ни рисува образа на последните времена в края на историята, когато наближава да дойде за последен път Христос. След смъртта на цар Соломон еврейският народ се разделя на две царства: Северното  с десетте колена и със столица Йерусалим и Южното със столица Самария. Северното, ръководено от своя мекушав и склонен към идолопоклонничество цар Ахав, отстъпило от Бога. И в този кризисен момент за Израил пред царя се явява от име Божие огненият ревнител, пророкът тесвиец Илия, за да му предаде страшното съобщение за продължителна засуха поради отстъпничеството и на народа, и на неговото управление: "Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума" /3Цар. 17:1/. Оттогава започват и бедите на Северното царство, глада, националните катастрофи, които приключили с поробването му от асирийците, сто години преди Южното царство да бъде също унищожено с поробването му от вавилонците. Сбъдва се пророчеството и на пророк Исаия: "... но прах ще се посипе над вас и ще се влачите боси в земята на робството!..." /Ис. 3:16-26/. За да ги опази, Бог съветва своите пророци да се укрият.

Насочва пророк Илия да се скрие при потока Хорат, за да има вода, пращал и враните си да го хранят. А на пророк Исаия поръчал да предаде: "Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът" /Ис. 26:20/. И двамата пророци показват на поколенията исторически прототип на последното време, един предобраз на бъдещата история, според стареца Атанасий Митилински.

    Библейският текст /Мал. 4:4-5З/ казва, че пророк Илия ще присъства в света в дните на Антихриста. А пък и той не е умрял, бил е отнесен на небесата /4Цар. 2:1/ и пак ще дойде, за да посочи Антихриста и да го изобличи, така както е направил с цар Ахав. Много любопитен е фактът, че пророкът  е понасял три години и половина беззаконие при Ахав, толкова колкото ще понесе и при Антихриста. Той е единственият феномен, при който едно лице е не само исторически образ от онази епоха, но и исторически образ от бъдещето, от последните времена. Но ще бъде и доказателството, че когато отново дойде, тогава ще е дошъл и Антихрист.

   Библейското Откровение /11:3-7/ казва за пророците Илия и Исаия: И ще дам, казва Бог, на двамата Мои свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена, т.е. три години и половина, колкото ще продължи царството на Антихрист.Те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и... звярът, който излиза из бездната... ще ги убие. Нарича ги свидетели, защото ще дадат свидетелство за бъдещето, ще проповядват за покаяние три години и половина, колкото е и периодът на бездъждието. Но тогава звярът ще излезе от преизподнята и ще убие двамата пророци, а телата им ще остави непогребани на площада в Йерусалим /Откр. 11:8/. При тази гледка неправедните хора ще се зарадват, дори ще си разменят подаръци /Откр. 11:10/. Но след три дни и половина ще им стане твърде страшно като видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се изкачва на небето, и тогава ще ги обхване страх и ужас. Но само за безверниците Илия ще е страховит, а за праведните ще е истинско благословение, както се казва в книга Премъдрост Сирахова, 48:11 - "Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, ­ и ние живот ще поживеем". Това е казано от Сирах близо шестстотин години след пророка, защото е сигурен, че Св. Илия ще даде надежда на праведните, както през своята епоха, така и в последното време, и на всички, които ще възкръснат при Второто пришествие.

   В Откровението се говори също, че убийството на двамата пророци ще бъде видяно от "народи, тълпи, племена и езици". Но как? Това може да се види навсякъде по света само по телевизията, вероятно защото тя ще влезе в услуга на Антихриста, което отдавна си личи по това, което показва. Но това говори също и че времето е близко и тя подготвя хората за идването на Антихриста, казва гръцкия старец Атанасий Митилински.

Лияна Фероли

Честит да е денят на Св.Марина!

Празникът на Св. Марина отвежда назад към тракийския мистицизъм

   На 17 юли Православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Живяла през ІІІ век в Антиохия, област Писидия, тя приема християнството още на 12-годишна възраст и става жертва на гоненията срещу ранните християни по времето на император Диоклециан. Животът й е изпълнен с много чудеса и свръхестествени моменти, както и с много победи над различни дяволски сили. Заради отказа си да се омъжи за епарха Олибрий /управител на източните римски провинции/ и да се отрече от християнската вяра тя била подложена на редица мъчения – била бита, пригвоздена, хвърлена в тъмница, опалвана със свещи, потапяна и давена във вода и най-накрая обезглавена.

   Смята се, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли. Този празник е известен и като Горещници и продължава 3 дни.

   В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Много пещери са нейни култов центрове, те се посещават от моми и ергени, на които им предстои брак и в празничния ден се провират през специални отвори  за здраве и зачатие. Антиохийската дева се почита и като закрилница на бременните жени и родилките, на безболезненото раждане. Смята се за покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

    В народните представи св. Марина често се свързва с прозвището „Опална“ или „Огнена“ /„Огнена Мария“/, защото нейният ден е третият Горещник, един най-топлите дни в годината. Има и поверие, че тя е  господарка и на космическия огън. В песенното творчество тя е най-често сестра на гръмовержеца св. Илия или заченато по чудотворен начин момиче, обречено още преди неговото раждане от майка му на Слънцето. Считана е за господарка /„висия“, „сайбия“/ на змиите, лечителка от тяхното ухапване. Вярва се, че на нейния ден, 17 юли, змиите се прибират обратно под земята, където св. Марина ги държи затворени в пещери и откъдето тя по своя воля може да ги пуска, прибира или наказва, ако пакостят на хората. В деня на нейния празник се посещават лечебни извори – аязма, с водата от които вярващите се мият, пият от нея. Правят се общи трапези и курбани. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст край посветени на светицата пещери. Те я наричат галено Маринка и  „Побаринка“.Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В тези нейни култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата не се обръщат назад на тръгване, и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей.

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. Това мистично блаженство, разигравано и приживе, но настъпващо истински след смъртта на героя, е изключително тайнствено и необозримо за нас, съвременните хора. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта. В името на възсъединяването, пътуването към Едното, към събирането на двете половинки, които си принадлежат една на друга, макар и различни,  но неможещи една без друга, като началото и края, като горното и долното… Но когато се свържат в едно, пътуването към Целостта завършва. А вярата в неговото предзададено и закономерно случване в точното време го подсилва с нужната за него сила и несломимост на духа.

Лияна Фероли