Огънят сред водите - символ на демиургичния акт на
сътворението на живота
Пророците Илия и Исаия дават историческия предобраз на
последните времена, както и на вечно повтарящата се трансформация
Когато пророк Илия отново дойде, ще е дошъл и
Антихрист
Подстъпите
към огнените празници преминават през култовете към Йоан Предтеча /24.VI./,
през Първовърховните апостоли св. св. Петър и Павел /29.VI./, през Събора на
12-те апостоли /30. VI./, през Св.Неделя /7. VII/, за да се стигне до огнените
светци Св. мчци Кирик и Юлита / 15. VII./, Св.Марина /17.VII./ и Св.Илия /20.
VII./. На 22 юли пък е денят на Света Мария Магдалена, сестра на Свети Илия,
която предпазвала света от разрушителните мълнии на брат си, като скривала кога
е неговият ден.
Култът към Свети Илия и Света Марина има
специално място в Странджа. Тракийското население от Странджа пренася една
хилядолетна културна приемственост. Освен, че са нестинарски светци,
фолклорната традиция им придава всички архаични елементи на древния слънчев
култ. А чрез светлината и огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало
на тракийската религия. Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, те
наследяват двойката богове – Велика Богиня Майка и Сина Слънце. В Странджа тази
двойка е на две равнища – едното е Свети Илия – Света Марина, другото – Св. Константин
и Елена, най-почитаните светци, двойката майка – син и цар.
Свети Илия се движи с огнена колесница по
небето, от която излизат пламъци и гръмотевици. Той се чества нависоко, а тя е
в ниското, обикновено в пещери. Двамата обхващат четирите космогонични елемента:
огън, вода, въздух, земя, от които се ражда светът, започва възпроизвеждането
на природата и новия ежегоден природен цикъл като акт между мъжкото и женското
начало, за да се роди новият живот, според Валерия Фол. Във фолклорната
вяра Света Марина, наричана Огнена, е и сестра, и любима на Свети Илия,
владичица на змиите и на космическия огън. Тя е светица – вергина, която
покровителства момичетата в предбрачна възраст, младите жени и родилките, грижи
се за успешното раждане на децата, при нея идват, за да заченат, за да се
лекуват и от нелечими болести, кожни и очни заболявания. В нейните светилища
младежите получават и посветителски знания за пречистване, сексуалното знание
за възпроизводството на семейството, на живота.
Двойката светци Илия и Марина
пресъздават и свързват в едно огненото и водното начало. Иконите им, обаче,
почти не се поставят една до друга, а на дистанция. Само една от малкото, които
ги показват като двойка, е от мистичната древна пещера на Света Марина край Малко
Търново /с. Сливарово/.
Дедите ни почитали Света Марина и като
покровителка на жътвата и сеитбата, в нейния ден нито жънели, нито вършеели. В
Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е
известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в
предбрачна възраст. Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не
може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като
лечителка на бездетните жени. В нейните култови центрове в стари времена са
извършвани и определени инициационни практики.
Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина
има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях
е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат
лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с
хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите
елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от
най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната
пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е
известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата –
мъже. Болните, посетили пещерата, не се обръщат назад на тръгване и когато
оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да
гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей.
Денят на Св.Марина е препратка и към
мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез
съчетаването на “телесното”, Земята,
Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало,
чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието
зачеване се извършва винаги в “пещера”. В Странджа двете страни в
хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина,
символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/.
Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”,
символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на
нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в
преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В
тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото
това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта.
Пророк Илия пък показва явно сходство със славянския
гръмовержец Перун. Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от
четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу ламите и змейовете,
които изяждали житото. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му
видял насън как повиват неговия син с огън и го хранят с пламък.
Живелият през 9 век пр. Хр. пророк Илия пророкувал суша и глад на
непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалявал и дългоочаквания
дъжд. Затова се вярва, че св. Илия дава и дъжда, и росата.
Един кратък случай от неговия живот ни
рисува образа на последните времена в края на историята, когато наближава да
дойде за последен път Христос. След смъртта на цар Соломон еврейският народ се
разделя на две царства: Северното с
десетте колена и със столица Йерусалим и Южното със столица Самария. Северното,
ръководено от своя мекушав и склонен към идолопоклонничество цар Ахав,
отстъпило от Бога. И в този кризисен момент за Израил пред царя се явява от име
Божие огненият ревнител, пророкът тесвиец Илия, за да му предаде страшното
съобщение за продължителна засуха поради отстъпничеството и на народа, и на
неговото управление: "Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия
години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума" /3Цар. 17:1/.
Оттогава започват и бедите на Северното царство, глада, националните
катастрофи, които приключили с поробването му от асирийците, сто години преди
Южното царство да бъде също унищожено с поробването му от вавилонците. Сбъдва
се пророчеството и на пророк Исаия: "... но прах ще се посипе над вас и
ще се влачите боси в земята на робството!..." /Ис. 3:16-26/. За да ги
опази, Бог съветва своите пророци да се укрият.
Насочва пророк Илия да се
скрие при потока Хорат, за да има вода, пращал и враните си да го хранят. А на
пророк Исаия поръчал да предаде: "Иди, народе мой, влез в покоите си и
затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът"
/Ис. 26:20/. И двамата пророци показват на поколенията исторически прототип
на последното време, един предобраз на бъдещата история, според стареца
Атанасий Митилински.
Библейският текст /Мал. 4:4-5З/ казва, че
пророк Илия ще присъства в света в дните на Антихриста. А пък и той не е умрял,
бил е отнесен на небесата /4Цар. 2:1/ и пак ще дойде, за да посочи Антихриста и
да го изобличи, така както е направил с цар Ахав. Много любопитен е фактът, че
пророкът е понасял три години и половина
беззаконие при Ахав, толкова колкото ще понесе и при Антихриста. Той е
единственият феномен, при който едно лице е не само исторически образ от онази
епоха, но и исторически образ от бъдещето, от последните времена. Но ще бъде и
доказателството, че когато отново дойде, тогава ще е дошъл и Антихрист.
Библейското Откровение /11:3-7/ казва за
пророците Илия и Исаия: И ще дам, казва Бог, на двамата Мои свидетели, и те
ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена, т.е. три години и половина,
колкото ще продължи царството на Антихрист.Те ще имат власт да затворят
небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и... звярът, който излиза
из бездната... ще ги убие. Нарича ги свидетели, защото ще дадат свидетелство за
бъдещето, ще проповядват за покаяние три години и половина, колкото е и
периодът на бездъждието. Но тогава звярът ще излезе от преизподнята и ще убие
двамата пророци, а телата им ще остави непогребани на площада в Йерусалим
/Откр. 11:8/. При тази гледка неправедните хора ще се зарадват, дори ще
си разменят подаръци /Откр. 11:10/. Но след три дни и половина ще им стане
твърде страшно като видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се изкачва
на небето, и тогава ще ги обхване страх и ужас. Но само за безверниците Илия ще
е страховит, а за праведните ще е истинско благословение, както се казва в
книга Премъдрост Сирахова, 48:11 - "Блажени са ония, които са те видели
и които са украсени с любов, и ние живот ще поживеем". Това е казано
от Сирах близо шестстотин години след пророка, защото е сигурен, че Св. Илия ще
даде надежда на праведните, както през своята епоха, така и в последното време,
и на всички, които ще възкръснат при Второто пришествие.
В
Откровението се говори също, че убийството на двамата пророци ще бъде видяно от
"народи, тълпи, племена и езици". Но как? Това може да се види навсякъде
по света само по телевизията, вероятно защото тя ще влезе в услуга на
Антихриста, което отдавна си личи по това, което показва. Но това говори също и
че времето е близко и тя подготвя хората за идването на Антихриста, казва
гръцкия старец Атанасий Митилински.
Лияна Фероли