вторник, 23 юни 2015 г.

Еньовден - върхът на Светлината и на Любовта




Еньовден - най-високата точка
 на човешката жажда за светлина и любов

    Като един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои в българската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на човешката жажда за светлина и любов. От този най-светъл и чародеен момент, който е най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като е бил символ на вечния кръговрат, на живота след смъртта.    
    Не случайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвести идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17). И чрез него, се казва в Библията, да ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като се превърне в Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.
   За нашите предци траките е било особено важно в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия, да се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и така да се навлиза в абстрактното, безкрайното, в дълбочините на съзнанието. И най-благодатното време за навлизане в тази „работилница на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, били дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и най-близкият до него магичен Еньовден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение.За тях Еньовден е бил Предтечата на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори, един връх, от който започва възземането, възкръсването за живот в светлина и истина още тук – на земята. И в този нов живот истинското биле ще расте в сърцата на хората. И ще се нарича биле на любовта, прошката, великодушието, милостта…

Лияна Фероли

Няма коментари:

Публикуване на коментар