Еньовден - най-високата точка
на човешката
жажда за светлина и любов
Като
един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои в българската
традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на
човешката жажда за светлина и любов. От този най-светъл и чародеен момент,
който е най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части,
започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са
му засвидетелствали особена почит, тъй като е бил символ на вечния кръговрат,
на живота след смъртта.
Не случайно Еньовден е и денят на родения
само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх
било отредено да предизвести идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и
силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към
разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17).
И чрез него, се казва в Библията, да ни посети Изток свише, за да просвети ония,
които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като
се превърне в Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака,
за да го освети и оживотвори.
За нашите предци траките е било особено
важно в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се
презарежда с енергия, да се преодоляват веществено-енергийните проявления на
биологичните процеси и така да се навлиза в абстрактното, безкрайното, в
дълбочините на съзнанието. И най-благодатното време за навлизане в тази
„работилница на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима
Мунди, били дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и
най-близкият до него магичен Еньовден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци
са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с
ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с
оплоденото въображение.За тях Еньовден е бил Предтечата на живота след смъртта,
който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори, един връх, от който
започва възземането, възкръсването за живот в светлина и истина още тук – на
земята. И в този нов живот истинското биле ще расте в сърцата на хората. И ще
се нарича биле на любовта, прошката, великодушието, милостта…
Лияна Фероли
Няма коментари:
Публикуване на коментар