Прораства Зърнастец

Прораства Зърнастец  

   На 6 август се навършват 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима.На тази дата в заключителната част на Втората световна война в 8,16 ч./местно време/ американски бомбардировач извършва първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Непосредствено след взрива загиват около 100 000 души. Три дни по-късно, на 9 август, е хвърлена втора бомба над Нагасаки. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

   Оттогава до днес непрекъснато се говори, че хората трябва да бдят това повече да не се случва, да се бият камбаните на човешката отговорност пред чудото на живота. Но войните не само, че не са спрели, дори заплашват отново да преминат в още по-глобални конфликти. Но защо?...

    Много добре обяснява този казус Учителят на Мъдростта – Ваклуш Толев. Той казва, че човекът и неговото съзнание се проявяват като достижимост. В началото той е разкъсван от хиляди стихии, храни ума си чрез вярата, надеждата, любовта, за да може да надкрачи тревогата, после развива мисълта си, която е сътрудник на духовността. Т.е. преминава бавно през една сложна и закономерна йерархия, през духовните вълни  /степени в усвояването на Бога в човека/ на Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, а сега встъпва и в тази на Мъдростта, за да кулминира до Истината и Свободата /Живот в Бога/. И едва сега в зараждащата се нова култура започват да отслабват човешките валенции с отрицателните енергии, което ще става чрез събуденото осъзнато знание, за което досега само се говореше, но не се изразяваше в приложност. И то няма да се изразява с това какво знаеш, а  с това какъв контакт имаш с Всемирността. Само с това посредничество човекът може да овладее чувствата си /астрала/, ума си /ментала/, да премине от информация към интуиция чрез събудения четвърти сърдечен център, а после и към петия гърлен център /светителството на Словото/, което започва да се случва сега. И едва тогава се стига до приложността, действеността на Словото, на познанието. Защото то е резултат, не на външна, а на вътрешната духовна сила, вложена в човека от Диханието, от Кундалини, чрез която знанието става духовност, индивидуално вътрешно бдение. Но не в храма извън човека, а в неговия вътрешен храм. Живото Слово започва да разгръща еволюцията, да облича космическата енергия в нужната ритмика и динамика, да става воля, действеност, поведение. Така се стига и до истинското бдение като вътрешно прозрение за служение, за събудена и приложена отговорност, създаващо новата култура на бъдещето, но не по старите отъпкани пътеки, защото, както се казва в Библията, ново вино в стари мехове не се слага. Стига се до бдението като свобода да бъдеш, да осъществиш своята Синовност, а не да имаш. Да осъществиш Единосъщието с Отца си. Защото само човекът осъзнава и прави Живота, и може да се влее в неговата Вечност. И точно сега с будност започва да прави в съзнанието си новия олтар на Божеството. Да събужда Божествения кълн в себе си, който прораства в зърно, даващо новите плодове на Духа.

Толкова…

                  06.08. 2015.

Толкова жена…

Толкова майка…

Толкова….

Толкова…

Толкова…

Толкова поет-дете,

Че чак е трудно

За изписване.

Хирошима…

* * *

Тишината звъни.

Звънарите спят.

Звъниката е звънец.

Прораства зъранастец.

Самокитка

Жаждата се утолява

В очакване – очовечаване –

Самоналиване,

Самоотпиване,

Самонапиване.

Чашата-Граал саморасте,

Сърцето става море.

Вълните се разплискват

В небесна бяла пяна.

Съвършена белота

Покрива отново света!

Лияна Фероли

"Огън сред водите"

Огънят сред водите - символ на демиургичния акт на сътворението на живота

Пророците Илия и Исаия дават историческия предобраз на последните времена, както и на вечно повтарящата се трансформация

Когато пророк Илия отново дойде, ще е дошъл и Антихрист

   Подстъпите към огнените празници преминават през култовете към Йоан Предтеча /24.VI./, през Първовърховните апостоли св. св. Петър и Павел /29.VI./, през Събора на 12-те апостоли /30. VI./, през Св.Неделя /7. VII/, за да се стигне до огнените светци Св. мчци Кирик и Юлита / 15. VII./, Св.Марина /17.VII./ и Св.Илия /20. VII./. На 22 юли пък е денят на Света Мария Магдалена, сестра на Свети Илия, която предпазвала света от разрушителните мълнии на брат си, като скривала кога е неговият ден.

   Култът към Свети Илия и Света Марина има специално място в Странджа. Тракийското население от Странджа пренася една хилядолетна културна приемственост. Освен, че са нестинарски светци, фолклорната традиция им придава всички архаични елементи на древния слънчев култ. А чрез светлината и огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало на тракийската религия. Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, те наследяват двойката богове – Велика Богиня Майка и Сина Слънце. В Странджа тази двойка е на две равнища – едното е Свети Илия – Света Марина, другото – Св. Константин и Елена, най-почитаните светци, двойката майка – син и цар.

    Свети Илия се движи с огнена колесница по небето, от която излизат пламъци и гръмотевици. Той се чества нависоко, а тя е в ниското, обикновено в пещери. Двамата обхващат четирите космогонични елемента: огън, вода, въздух, земя, от които се ражда светът, започва възпроизвеждането на природата и новия ежегоден природен цикъл като акт между мъжкото и женското начало, за да се роди новият живот, според Валерия Фол. Във фолклорната вяра Света Марина, наричана Огнена, е и сестра, и любима на Свети Илия, владичица на змиите и на космическия огън. Тя е светица – вергина, която покровителства момичетата в предбрачна възраст, младите жени и родилките, грижи се за успешното раждане на децата, при нея идват, за да заченат, за да се лекуват и от нелечими болести, кожни и очни заболявания. В нейните светилища младежите получават и посветителски знания за пречистване, сексуалното знание за възпроизводството на семейството, на живота.

    Двойката светци Илия и Марина пресъздават и свързват в едно огненото и водното начало. Иконите им, обаче, почти не се поставят една до друга, а на дистанция. Само една от малкото, които ги показват като двойка, е от мистичната древна пещера на Света Марина край Малко Търново /с. Сливарово/.

   Дедите ни почитали Света Марина и като покровителка на жътвата и сеитбата, в нейния ден нито жънели, нито вършеели. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст. Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В нейните култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата, не се обръщат назад на тръгване и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей. 

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта.

   Пророк Илия  пък показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу ламите и змейовете, които изяждали житото. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му видял насън как повиват неговия син с огън и го хранят с пламък. Живелият през 9 век пр. Хр. пророк Илия пророкувал суша и глад на непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалявал и дългоочаквания дъжд. Затова се вярва, че св. Илия дава и дъжда, и росата.

   Един кратък случай от неговия живот ни рисува образа на последните времена в края на историята, когато наближава да дойде за последен път Христос. След смъртта на цар Соломон еврейският народ се разделя на две царства: Северното  с десетте колена и със столица Йерусалим и Южното със столица Самария. Северното, ръководено от своя мекушав и склонен към идолопоклонничество цар Ахав, отстъпило от Бога. И в този кризисен момент за Израил пред царя се явява от име Божие огненият ревнител, пророкът тесвиец Илия, за да му предаде страшното съобщение за продължителна засуха поради отстъпничеството и на народа, и на неговото управление: "Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума" /3Цар. 17:1/. Оттогава започват и бедите на Северното царство, глада, националните катастрофи, които приключили с поробването му от асирийците, сто години преди Южното царство да бъде също унищожено с поробването му от вавилонците. Сбъдва се пророчеството и на пророк Исаия: "... но прах ще се посипе над вас и ще се влачите боси в земята на робството!..." /Ис. 3:16-26/. За да ги опази, Бог съветва своите пророци да се укрият.

Насочва пророк Илия да се скрие при потока Хорат, за да има вода, пращал и враните си да го хранят. А на пророк Исаия поръчал да предаде: "Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът" /Ис. 26:20/. И двамата пророци показват на поколенията исторически прототип на последното време, един предобраз на бъдещата история, според стареца Атанасий Митилински.

    Библейският текст /Мал. 4:4-5З/ казва, че пророк Илия ще присъства в света в дните на Антихриста. А пък и той не е умрял, бил е отнесен на небесата /4Цар. 2:1/ и пак ще дойде, за да посочи Антихриста и да го изобличи, така както е направил с цар Ахав. Много любопитен е фактът, че пророкът  е понасял три години и половина беззаконие при Ахав, толкова колкото ще понесе и при Антихриста. Той е единственият феномен, при който едно лице е не само исторически образ от онази епоха, но и исторически образ от бъдещето, от последните времена. Но ще бъде и доказателството, че когато отново дойде, тогава ще е дошъл и Антихрист.

   Библейското Откровение /11:3-7/ казва за пророците Илия и Исаия: И ще дам, казва Бог, на двамата Мои свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена, т.е. три години и половина, колкото ще продължи царството на Антихрист.Те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и... звярът, който излиза из бездната... ще ги убие. Нарича ги свидетели, защото ще дадат свидетелство за бъдещето, ще проповядват за покаяние три години и половина, колкото е и периодът на бездъждието. Но тогава звярът ще излезе от преизподнята и ще убие двамата пророци, а телата им ще остави непогребани на площада в Йерусалим /Откр. 11:8/. При тази гледка неправедните хора ще се зарадват, дори ще си разменят подаръци /Откр. 11:10/. Но след три дни и половина ще им стане твърде страшно като видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се изкачва на небето, и тогава ще ги обхване страх и ужас. Но само за безверниците Илия ще е страховит, а за праведните ще е истинско благословение, както се казва в книга Премъдрост Сирахова, 48:11 - "Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, ­ и ние живот ще поживеем". Това е казано от Сирах близо шестстотин години след пророка, защото е сигурен, че Св. Илия ще даде надежда на праведните, както през своята епоха, така и в последното време, и на всички, които ще възкръснат при Второто пришествие.

   В Откровението се говори също, че убийството на двамата пророци ще бъде видяно от "народи, тълпи, племена и езици". Но как? Това може да се види навсякъде по света само по телевизията, вероятно защото тя ще влезе в услуга на Антихриста, което отдавна си личи по това, което показва. Но това говори също и че времето е близко и тя подготвя хората за идването на Антихриста, казва гръцкия старец Атанасий Митилински.

Лияна Фероли

Честит да е денят на Св.Марина!

Празникът на Св. Марина отвежда назад към тракийския мистицизъм

   На 17 юли Православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Живяла през ІІІ век в Антиохия, област Писидия, тя приема християнството още на 12-годишна възраст и става жертва на гоненията срещу ранните християни по времето на император Диоклециан. Животът й е изпълнен с много чудеса и свръхестествени моменти, както и с много победи над различни дяволски сили. Заради отказа си да се омъжи за епарха Олибрий /управител на източните римски провинции/ и да се отрече от християнската вяра тя била подложена на редица мъчения – била бита, пригвоздена, хвърлена в тъмница, опалвана със свещи, потапяна и давена във вода и най-накрая обезглавена.

   Смята се, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли. Този празник е известен и като Горещници и продължава 3 дни.

   В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Много пещери са нейни култов центрове, те се посещават от моми и ергени, на които им предстои брак и в празничния ден се провират през специални отвори  за здраве и зачатие. Антиохийската дева се почита и като закрилница на бременните жени и родилките, на безболезненото раждане. Смята се за покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

    В народните представи св. Марина често се свързва с прозвището „Опална“ или „Огнена“ /„Огнена Мария“/, защото нейният ден е третият Горещник, един най-топлите дни в годината. Има и поверие, че тя е  господарка и на космическия огън. В песенното творчество тя е най-често сестра на гръмовержеца св. Илия или заченато по чудотворен начин момиче, обречено още преди неговото раждане от майка му на Слънцето. Считана е за господарка /„висия“, „сайбия“/ на змиите, лечителка от тяхното ухапване. Вярва се, че на нейния ден, 17 юли, змиите се прибират обратно под земята, където св. Марина ги държи затворени в пещери и откъдето тя по своя воля може да ги пуска, прибира или наказва, ако пакостят на хората. В деня на нейния празник се посещават лечебни извори – аязма, с водата от които вярващите се мият, пият от нея. Правят се общи трапези и курбани. В Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места празникът на светицата е известен като „лефтерски панагир“, т. е. празник на младежите и девойките в предбрачна възраст край посветени на светицата пещери. Те я наричат галено Маринка и  „Побаринка“.Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени по реда си. В Странджа св. Марина се почита и като лечителка на бездетните жени. В тези нейни култови центрове в стари времена са извършвани и определени инициационни практики.

    Не случайно най-много пещери-светилища на Св. Марина има в Странджа, където Майката на света /Бастет/ е дошла от Египет. Една от тях е край село Сливарово. В празничния ден хората се молят за здраве в нея, взимат лековита вода и палят свещи на светицата. Тук ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Нейната пещера символизира женското начало и според разкази на възрастни хора, е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата – мъже. Болните, посетили пещерата не се обръщат назад на тръгване, и когато оставят болестта долу, трябва да облекат чисти дрехи, да си тръгнат, без да гледат назад, вярват местните. В тази забрана се открива и елемент от мита за Орфей.

   Денят на Св.Марина е препратка и към мистичната тракийска хиерогамия, към брака-блаженство във вечността чрез съчетаването на  “телесното”, Земята, Богинята-Майка и “безтелесното” – “световния ум”, слънчевото, огненото начало, чрез сливането на мъжкото и женското в душата на героя, на Божия син, чието зачеване се извършва винаги в “пещера”. Това мистично блаженство, разигравано и приживе, но настъпващо истински след смъртта на героя, е изключително тайнствено и необозримо за нас, съвременните хора. В Странджа двете страни в хиерогамията са Св.Илия /Илиос-Слънцето – небесния бог-огън/ и Св. Марина, символизираща земята, водата /от тракийски името й означава “голяма вода”/. Сливането им води до образуването на духа-демиург – “Огън сред водите”, символ на сътворението на живота. Най-вероятно Св.Марина е загинала точно на нейния п-к /17 юли/ и жертвата й е за доброто на миста, на сина. Но в преходния обред на хиерогамията се съдържа алюзията за сватба-смърт. В тракийските мито-ритуални схеми сватба и смърт дори са тъждествени. И всичкото това – в името на обяснения от Хезиод организиращ принцип на космоса – любовта. В името на възсъединяването, пътуването към Едното, към събирането на двете половинки, които си принадлежат една на друга, макар и различни,  но неможещи една без друга, като началото и края, като горното и долното… Но когато се свържат в едно, пътуването към Целостта завършва. А вярата в неговото предзададено и закономерно случване в точното време го подсилва с нужната за него сила и несломимост на духа.

Лияна Фероли

Да се учим на билкарско изкуство

Билкарското изкуство ще ни бъде особено нужно

в идващите трудни времена

   Всяка година различни билки са в изобилие. Природата винаги ни дава това, от което ще имаме нужда, в зависимост от болестите, които ще бъдат по-разпространени.

Забелязва се, че това лято, съвсем не случайно по дворове, градини и крайпътни ливади, дори между блоковете, навсякъде може да се види жълтениче и комунига… И двете билки са отровни. Но такъв е принципът на хомеопатията: на отровата – с отрова. Явно бялата комунига ще ни бъде необходима с нейното нервоуспокоително и сънотворно, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Прилага се при  неврастения, хистерия, смущения в климактериума, чревни болки, циреи и възпалителни процеси от различен произход. В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация, срещу главоболие. Съдържащите се в нея кумарини имт и противогърчово, наркотично действие, затова в по-големи дози билката е отровна. Водният екстракт от билката пък има инсектицидни свойства. Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др. Запарката се приготвя като 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл. вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

   Не случайно в преведената от руски и издадена по идея на д-р Венко Вълчев книга за най-младия пророк, живял в нашето съвремие, отрок Вячеслав /починал на 12 години/ “Пратеникът на Бога” се отделя специално място за билката жълтениче /змийско мляко/. Казва се, че сокът от жълтениче може да лекува всеки рак. Билката се смила, изцежда се сока, прецежда се през марля и се съхранява в хладилника в стъклен тъмен съд. Така се запазва се 2-3 години. Лечението се започва с бавно нарастващи дози  - всеки ден с по няколко капки.

   По принцип Вячеслав препоръчва да се извлича пресен сок от билките. После сокът се разрежда с изворна вода. Приемат се по 5-7 капки на лъжица вода вечер преди лягане за 10 дни, после се почива 10 дни и курсът се повтаря още три пъти, след което се почива 30 дни. Жълтеничето е особено ценно средство при прилагането на химиотерапия. Правят се три курса. Отрокът Вячеслав препоръчва също от пролетта до късна есен всеки ден да се изяжда по едно листенце от растението.

   Събирането на билки за лечение, според отрока, трябва да се извършва от самия човек, който ще ги консумира или от неговите най-близки хора, като по време на брането трябва да се казват молитви. Съветва също да не се берат билки в близост до какъвто и да е водоем, както и след дъжд и на едно и също място, иначе лечебните им свойства намаляват. Най-добре е да се употребяват във вид на пресен сок, защото след изсушаване силата им намалява до 80% . Отрокът Вячеслав съветва, както ни предава в книгата “Пратеникът на Бога” неговата майка, да се учим на билкарското изкуство, защото в идващите много трудни времена болестите ще станат неподвластни на синтетичните лекарства. Неговият съвет е във всеки дом да има запаси от жълт кантарион, офика, риган, борови иглички, жълтениче, невен, шипка, дяволска уста, цикория, маточина, листа от касис, лайка, мащерка, живовлек, подбел.

    Билкарят-лечител Еньо Миланов пък напомня, че жълтеничето /змийско мляко/, лекуващо жълтеница, на руски се казва чистотел, защото чисти тялото. Наричат го и брадавично цвете, защото маха брадавици. Използва се и при проблеми в кръвта, черния дроб, жлъчката.

    Много важно е също да знаем, казва Миланов, как да комбинираме билките. Като видиш билки, като царичето, омайничето, планинския очиболец, да растат заедно, значи имат поносимост една към друга и можеш да ги сложиш в една смес за чай. Просто трябва да се следват инструкциите на Диригента, който ги комбинира, подрежда ги хармонично и енергийно като музикални тонове, без да си противоречат. Но ако прибавиш билка, носеща дисхармония в някоя смес, нищо няма да се получи. Защото духът на билките се дава от управляващите всичко в този свят духовни закони, от небесните закони и спазеното за тях знание им придава голяма сила. Но, ако се направи лекарство чрез повсеместно унищожаване и неоставяне растенията да се възобновят, те няма да лекуват, скриват своята божествена сила.Затова билките трябва да се берат и приготвят с молитвена настройка.

Лили Петрова

Еньовден - върхът на Светлината и на Любовта

Еньовден - най-високата точка

 на човешката жажда за светлина и любов

    Като един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои в българската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на човешката жажда за светлина и любов. От този най-светъл и чародеен момент, който е най-дългият ден и най-късата нощ, разделящ годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, не случайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като е бил символ на вечния кръговрат, на живота след смъртта.    

    Не случайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвести идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17). И чрез него, се казва в Библията, да ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като се превърне в Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.

   За нашите предци траките е било особено важно в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия, да се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и така да се навлиза в абстрактното, безкрайното, в дълбочините на съзнанието. И най-благодатното време за навлизане в тази „работилница на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, били дните на пролетното равноденствие, на лятното слънцестоене и най-близкият до него магичен Еньовден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение.За тях Еньовден е бил Предтечата на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори, един връх, от който започва възземането, възкръсването за живот в светлина и истина още тук – на земята. И в този нов живот истинското биле ще расте в сърцата на хората. И ще се нарича биле на любовта, прошката, великодушието, милостта…

Лияна Фероли

Кърджали - град-лаборатория на културното многообразие

Кърджали - град-лаборатория на културното многообразие

Мултикултурният човек е съвременният инженер на съзиданието

А кметът на Кърджали инж. Хасан Азис е тъкмо такъв

   

    На 4 юни, когато се навършиха 85 години от рождението на кап. Георги Георгиев в Кърджали, обиколил света с яхтата „Кор Кароли”/”Сърцето на краля”/, Артдвижение “Кръг” проведе поредната инициатива по своята програма “Мултикултурният град”, която ще бъде финализирана с преместването бюст-паметника на яхтсмен № 1 на всички времена и записан в книгата на „Гинес" за 1981-1982 г. от язовирната стена в центъра на южния град. В тази толкова специална от историята на Артдвижението година в Артгалерия “Кръг” бе представено и специалното илюстрирано издание „За Кърджали с любов”, в което участват 22-ма млади кърджалийски автори. Някои от тях вече са далеч от Кърджали, дори са в други точки на света, но всички пишат за своя град с любов, с усещането за аромата на детството, за топлотата и свежестта на родното огнище, към което един ден човек винаги се завръща, независимо къде го е завел животът. Защото без пътепоказателя на тази любов в сърцето никой не намира след дългите пътешествия обратния път за връщане у дома, в Кърджали. В града, който освобождава духа ни с мили ласки, който е една цялост, родена от любовта към всичко Божие около нас, по думите на Нукет Данаджиева, една от авторките на сборника „За Кърджали с любов”. Най-младата авторка /Есин Азис/ в книгата е на 12 години и казва, че южният вятър, южното слънце и горещата южна любов винаги ще я връщат в родния й град, дори и от другия край на света. А най-възрастната /Симона Рафи Хорсикян, наш републикански шампион по тенис на корт, сега изявяваща се в САЩ/ е на 23 и още отсега тъгува по родния край, затова нощем изминава мислено 7580-метровия мост, свързващ Бостън и Кърджали. 17-годишната Надежда Стефанова пък усеща радостта от простичкото щастие да откриваш голямата душевност в малките неща, да живееш в малък, но пулсиращ с любовта на едно огромно, единно сърце – това на Кърджали, в което пулсират сърцата на неговите жители, можещи да поберат целия свят. А Окан Моллов /на 19 г./ вижда причината за тази любвеобилност, лъчезарност на хората в Кърджали  в това, че той е “градът на Слънцето”. Докато свежестта пък на южния град, според 18-годишния Ахмед Юсуф, идва от неповторимо съчетаващите се в него новости, открития и традиции. И тъкмо, казва той, това съчетание на вечните промени с трайните спомени, прави един град истински. Биляна Хаджикянова /18 г./ пък нарича родния си град свято място, огряно от  светлината на широките, искрени, непознаващи завист и злини, усмивки на неговите хора. А Симона Михайлова си признава, че не й достигат думите, за да обрисува точно  това място с толкова много висота и красота, побрало всичко нейно. Това място за Добрина Митовска /17 г./  пък й напомня за глътка свобода, за топла прегръдка, крило срещу студа, за стих и песен, внезапен аромат на летен дъжд и топъл чай. Жанет Гъдова /17 г./ пък добавя, че стойността на родния й град се крие в изкуството да живееш в него като в най-голямото семейство на добрите хора. А Сезай Бекир /15 г./ си мечтае да влезе в тази общност един ден и със свое семейство.

    След рецитала на младите творци  беше връчена и наградата „Мултикултурният човек”, присъждана за развитие на интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Неин носител стана кметът на Кърджали инж. Хасан Азис. Статуетката и грамотата му бяха връчени от досегашните носители на отличието - почетният гражданин на Кърджали Нурредин Мехмед и енорийският свещеник отец Петър Гарена. Нуреддин Мехмед е автор на пиеси на български и турски език, един от обичаните артисти в Кърджали, играл в български и турски пиеси, първи депутат на ДПС от Кърджали във Великото народно събрание. А проф.д-р Петър Гарена е енорийски свещеник в Кърджали, преподавател в ПУ, катедра “История и археология”, писател, художник, музикант, автор на 10 книги и 40 научни статии в специализирани издания. Има голям принос за подържането на етническия мир в Кърджали, служи на български и турски език, за известно време работи и при християните от Турската православна църква.Той е първият български духовник, посетил Западните покрайнини, след откъсването им от България.

     Мултикултурният човек е съвременният инженер на съзиданието, личност, способна да разбере сложността на системата от различни културни практики и да действа като медиатор между тях, каза Радост Николаева, писател, журналист, основател на младежкото литературно списание “Кръг” и президент на младежката организация за култура Артдвижение “Кръг”, създала Международния център за резидентни програми в с.Дъждовница, край Кърджали. И кметът инж Хасан Азис е точно такъв човек, каза тя, защото помогна за превръщането на Кърджали в град-лаборатория на културното многообразие. Нашият градоначалник е този, който най-много ни обединява. Турчин с турците и българин с българите, той е в църквата на Великден и в джамията на Байрям, събира ни всички на една трапеза за общ курбан”, допълни отец Петър. Щастлив съм, че живея в Кърджали заради добротата на хората и взаимопомощта между тях, за споделените чувства и проблеми, за любовта на всички кърджалийци към родния им град. Благодаря за това признание, което е особено ценно за мен, каза кметът, приемайки отличието, защото е резултат от работата на големия екип, с който имам удоволствието да работя. Екипът на кмета сте всички вие, а той е само един събирателен образ на хората на Кърджали, на техните интереси, култури, мечти, проблеми и решенията им, затова благодаря на всички, които работиха и работят с всеотдайност за това нашият град да бъде смятан за столица на толерантността, на мултикултурността. Радвам се, продължи инж. Хасан Азис, че всички заедно създадохме условия за взаимодействие между културните общности и институции и че поставяме в основата на всяко нещо тук любовта към града ни и неговите обитатели. Че за всички нас идеята, концепцията за мултикултурното общество е нещо много важно, обединяващо нашите стремежи, отразяващи  съвремието, взаимодействието, обогатяването, в което всеки един от нас е част от общия пъзел, допълващ общата картина на разнообразието.

Лияна Фероли

Българската азбука – ключ към вечното християнство на равновесието между дух и материя

Сакралното азбучно познание на Светите братя Кирил и Методий - равнозначно на повторно, духовно раждане

Българската свещена азбука – ключ към вечното християнство на равновесието между дух и материя

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

                                   То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” Иоан 1:1-3/.

    

Древните познания за космогенезиса имат единен Източник, но се дават при различните народи и култури в различни форми, в зависимост от спецификата и от развитието им в различните условия. Едни от тези знания са символите, словото, езикът, азбучните знаци, които са свързани с духовните измерения у всеки човек на земята. Ето защо това преоткрито сакрално познание от Светите братя Кирил и Методий има за нас толкова голямо значение, че то е равнозначно на нашето повторно, словесно, духовно раждане. Чрез него се потапяме във висшите духовни еманации на тези символи, които имат силата да изграждат, развиват, но и да рушат, защото  са отражение на висшето творческото начало, и всяка злоупотреба с тях носи силата на саморзрушението. Накърненото слово се превръща в разрушителна сила,  създаваща предпоставки за престъпления. Защото негативните думи извеждат от равновесие нашия словесен “Аз”, както ни припомня писателят и художник-хералдик Христо Танев в своята книга “Азът на българите”, преиздавана три пъти, но сега библиографска рядкост.       

   Дори може да се направи паралел, според него, на новополучения, извратен “Аз”, с Антихриста на земята, който е излязъл от първичното равновесие. А с изгубеното равновесие между дух и материя автоматично се включва механизмът на разрушението. Именно на този нарушен баланс в полза на материалното, консумативното, се стигна до днешния регрес и пълен духовен упадък. А съкрушения в резултат на това дух изпада в робството, експлоатацията  на материята.

    Всеки език има своя мисия, казва Христо Танев, той е част от Божественото слово и мъдрост. И със своята специфична вибрационна честота, място, значение, допринася за обогатяването на духовния и материалния свят.Специфичните обертонове на даден език зареждат мозъчната кора, стимулират психофизиката, здравето на човека. Затова, когато емигрантите попаднат в несвойствена за тях интонационна среда, преживяват тежки носталгии, депресии.Поради тази причина в изграждащото се сега космополитно общество има много напрежение, конфликти, заболявания. Преселението на народите и вавилонското езиково стълпотворение също внесоха много езикови дисонанси и изкривявания.

    В книгата си „АЗ-ът на българите”Христо Танев хвърля нова светлина и върху първата българска азбука, която съдържа цялостния спектър на човешката реч със своите 28 вибрации. Нещо, което няма нито една друга писмена система. Затова именно върху нейната автохтонна звуково-образна космогония на древните българи Константин Кирил-Философ създава Глаголическия ключ-модул, космическия модел на астралния и земния свят, на базата на който Светите братя създават Глаголицата, а в началото на X век техните ученици я заменят с Кирилската азбука.

   Българският език, казва Танев, е един от най-старите и най-изразно богати езици в света, чрез който са се изразявали едни от най-прогресивните общочовешки идеи и който носи основния ключ на познанието. И чрез него Константин-Кирил Философ успя да възроди, систематизира и обобщи древните познания на света, вложени в глаголическото модулно писмо.

    Всички букви от А до Й/Аз до Йота/ в Свещената българска глаголица, Универсалната космическа азбуката на богопознанието, се образуват, следвайки разположението на планетите от Слънчевата система и тяхното символично и философско тълкуване. Много преди Галилей и Коперник Светите братя Кирил и Методий са знаели за кълбовидната форма  на Земята и нейното движение, местоположение в Слънчевата система.Всеки знак от глаголицата отговаря също с удивителна точност и философско тълкуване на цели пасажи от Библията.

   Първият знак от глаголицата “А“, със сакрално значение “Аз”, означава началния генетичен код на всеки човек на земята., който му е даден от Вечния Аз, Създателя-Творец, сътворил го по свой образ и подобие /Битие 1:26/. С изговарянето на този “Аз” всеки човек преживява своето второ раждане, великото проявление на личността си, което е много значимо събитие от физическото му появяване. Това второ раждане е духовното и с него започва осъзнаването за личностното предназначение.

    Има много азбуки, започващи с буквите “А, Б, В”, твърди Христо Танев, но нито една друга не носи сакралното значение на Аз:Боуки:Веде” - “Аз, Бог Мъдър, Знам /Виждам, Помня/. А “Аз-ът”, изтълкуван чрез фигурата на основния глаголически ключ-модул, носи посланието на своето създаване  от пресичането на Словото и Твореца, Вечния сред Вечността Велик Аз. Проявлението пък на лъчите на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред /без водоравната линия на словото/ образуват основния символ на живота – знакът на българите “Ж”. В Библията, кабалистиката, езотериката това е семантичният знак, известен като “Дървото на Живота”. Знакът “Ж” в  азбуката кирилица изцяло повтаря сакралното му значение “Живете”. И този смислен Живот е преди всичко грижа за нашия словесен “Аз”, за неговата осъзнатост. И той е не само на българите, а на всички хора по земята, според Танев, защото всички те са сътворени от неговите свещени енергии. Затова в духовната наука има становище, че българин не е национално понятие, а духовна, йерархическа степен, която много души искат да придобият.

   Художникът-хералдик обяснява в своята книга, че глаголицата е построена така както е създаден и светът по кръстния знак, вписан в кръга. Така както нашите праотци са изразявали Вечния и безкраен Бог с условния кръг и неговия център-точка, символ и на Слънцето. Хоризонталният диаметър олицетворявал Светлината на Словото, лъчът отделящ видимия от невидимия свят, носил в себе си и символа на пасивното женско начало. Вертикалният диаметър пък олицетворявал проявата на Създателя, Твореца на Светия Дух, който бил лъчът на активното мъжко начало. Така равнораменният кръст, известен от зараждането на света и съдържащ в себе си лъчите на Словото и на Твореца, се утвърдил трайно с приемането на християнството. Той е знакът на зараждането на живота въобще, на всичко в него. Показва проявата на духа в материята /инволюцията/ и  на материята в духа /еволюцията/, осъществена от Иисус на Голгота.

    Затова френският писател, социолог,  историк, ориенталист, музикант и приложен езотерик Сент-Ив Д,Алведър определя в своята забележителна книга “Археометърът”. Ключ към всички религии и всички знания на древността”  християнството като вечната и универсална религия на първите човеци, в началото, в средата и в края на всички цикли, не само на Земята, но и в цялото Небе. Затова христи-ян-ин, според него, е не толкова верска принадлежност, колкото познание за баланса, за равновесието между Ян и Ин енергиите, между дух и материя. Така както и в тангризма и орфизма е било заложено равновесието и хармонията между духовните и земните дела, отхвърлянето на  робството под всякаква форма. Сент Ив ни съобщава също, че обърнатото име във ведическите документи на Бога-Светлина, на Творящото Въплътеното Божие Слово, означавало Иисус-Дух Свят Бог, а първите Патриарси го изписвали върху челата си с букви от злато и скъпоценни камъни. И точно Иисус разкъсва булото на незнанието за този сакрален сътворителен процес на равновесие и равнопоставеност между духовния и материалния свят, извършен от първичния Изначален Импулс-Слово, Принцип и Закон, който придобива плът чрез първичния език “Ватан”, от чиито археометрични съответствия се раждат и всички останали писмени системи.

     Книгата на Христо Танев “Азът на българите” е истински пътепоказател за духовната мисия на българите и насърчение да изпълнят предназначението си да бъдат духовни водачи на човечеството през новата ера. Но това ще стане, по думите на писателя-художник, само ако се освободят от духовното си робство и спазят основния закон за човешко освобождение – покаянието и прошката. А тъй като тъкмо българите живеят в Обетованата земя, на която се е зародила първата писменост, Богът-Слово ще им помогне да изпълнят своята еволюционна роля, както е записано и в много стари, и по-нови предсказания.