“Повторени сънища” - книгата-пътуване, търсещо
единството на духа с душата
Книгата с мистични фотописи на Николай Нинов
“Повторени сънища” е потвърждение, че днешните ни мисли, представи, идеи и
постъпки са последица от древната ни история, защото на духовно ниво има една
закономерна взаимосвързаност и обусловеност. Тя бе представена в Кърджали точно
на 7 май – Международният ден на радиото и телевизията, когато преди 120 години
Александър Попов представя изобретения от него уред за предаване и приемане на
електрически колебания на големи разстояния без проводник и за първи път се
предава информация чрез радиосигнали, чрез радиовълни. Оттогава до днес се стигна
и до много по-далече, до радиониката, например, радиолечение чрез сигнали със
специфична честота. А в бъдеще, вероятно, това ще прави мисълта, така както се
случва в телепатията, в сънищата. И в книгата “Повторени сънища”.
Така и при нейния автор се тръгва от съня на
мечтата по непознатото, жадуваното, сбъднатото отчасти и отново досънувано и се
стига до едно придвижване още по-напред в духовно-материалното поле. Подтик за
това движение се оказват тракийските светилища, тракийската мистика, които
навестяват сънищата на Николай Нинов и пренареждат картината на запечатаните от
фотоапарата му реалности, събуждат заспали чувства, забравени образи и символи.
Малко или много – това са познати на всички ни преживявания.
И тези настоятелно повтарящи се сънища, в
които Бог сънува чрез нас, много често ни водят по пътя на истината, изкуството,
красотата, на мъдростта. А когато това се отнася за безкрайното пътуване в мистичното
пространство Тракия, името на която произлиза от финикийската дума “Ракхива”, означаваща
“Небесна твърд", т.е. "Етерно пространство”, веднага се изяснява защо
то е толкова специално. Ако бродиш из това място, в което Небето и Земята се
докосват, неразделени още от утробата на времето, образувано като етерен
двойник още от Сътворението при разделянето
на водата от земята, не можеш да не почувстваш проницанието на нашия духоведец Пенчо
Славейков, който най-добре е определил това свещено пространство с думите “Бог
и България – единство в двойна плът”.
Книгата “Повторени сънища” на Николай Нинов
ни дава нови очи именно за тази наша мистична история. Помага ни да надникнем в
древните кодировки на тракийската цивилизация и култура, в нейните богатства,
във великите й образци и ценности, които съвместяват несъвместимото и в които
има надчовешко мислене и съзнание. Откриваните твърде често от фотообектива на
Николай скални послания ни говорят, че вероятно са били прожектирани като
рисунки с неизвестна за нас оптика, но сякаш, за да бъдат преоткрити, разгадани
в днешното преходно време също с някаква оптика, защото това важно древно познание ще ни бъде
много нужно. Ще ни помогне да разберем, че положения в нас духовен отпечатък в
60- процентовите ни тракийски гени в
новото време ще се активира и ще осъзнаем, че нашата земя е духовният център на света, че точно оттук е
тръгнала човешката цивилизация. Че тези места са били избрани съзнателно,
защото само в тях връзката между планетата ни и Бога-Слънце никога не може да
се наруши.
А до
подобно виждане може да се стигне само по пътя на мистиката,
практикувана от тракийските мисти, които са се потапяли всецяло чрез магичните
сънища в най-истинската реалност – тази на Духа, в която всичко е в движение и
в потенциално сътворение. Тази, в която
звучи вътрешният звън на безсмъртието, която звучи и в храма на човешката душа като
едно вътрешно преживяване на душевната истина за духовно единство, за духовно
родство между всички хора, между човека и Вселената, като победа на Духа над
материята. И като припомняне, че между Бога и народа ни има Завет, гарантиращ
специалната ни духовна мисия за духовното обединение на човечеството и за
духовен просперитет.
Така, вероятно, и в сънищата си Николай е настройвал
съзнанието си в друг ритъм, докосвал се е до висшия свят, отварял е очите на
духа си, за да усети божественото осенение. За да може, така както фотоапаратът
вижда отвъд видимото за сетивата, да отвори сърдечното си зрение, което вярва,
преди да са видели очите. И така да се потопи в пословичното „ар-хе” на траките
- вечността, която се „развременява” и е извън времето, извън пространството. В
безграничното съзнание на Бога. Защото само в тракийските разбирания Бог е
създал света от Самия Себе Си, а не от нищото, като е самотрансформирал Своето
естество.
Това е засега пътят, водещ към това “ар-хе”,
което носим и в себе си, в природата си, която е част от тази на Майката-Природа,
обожествявана от траките. И намирайки ключа за влизане в нея чрез кодировките
на прадедите ни, да можем да се приближаваме и към тяхната хиерогамия, свещения
брак, в който има венчавка между душата и духа, да отиваме при рода си, и
приемайки всичко, да казваме “да”. Това е При-род-а-та. Както много добре е
усетил Николай, като истински неин син.
Лияна Фероли
Няма коментари:
Публикуване на коментар