четвъртък, 25 септември 2014 г.

В Хасково откриха Паметник на завистта





Синдромът Икар – пътят на богочовека или на потъващото в бездната самодоволство




В деня на Рождество Богородично/08.09./с много прояви и гости от страната и чужбина беше отбелязан Денят на Хасково. В поздравлението си за празника кметът на града Георги Иванов изрази увереността си, че любовта , ентусиазмът, самочувствието и гордостта на хасковлии превръщат града им в един модерен и красив град, но и уважаващ миналите постижения. Един от многото празнични моменти  бе откриването /на пл. „Свобода“, между областната и общинската администрация/ на триметровия скулптурен монумент „Българският Икар“, съвременна интерпретация на древния мит за Икар. Но вече композицията  е по-известна под името  Паметник на завистта.   

След най-високата в света статуя на Богородица, вписана в Книгата на рекордите на Гинес, той е вторият уникален, несрещащ се другаде паметник, направен по идея на кмета Георги Иванов. Композицията изобразява човек, разперил ръце за полет с криле от пера, но две мощни костеливи ръце на невидимата тъмна сила са го хванали отзад и се опитват да осуетят полета му. Автор на монумента е хасковският скулптор Господин Тенев-Гуспата, чието дело са и други знакови, но и често оспорвани творби, като статуята на левитиращата Баба Яга, металния бухал върху сградата на общината, фигурите на Оранжевия мост…
   Предполагам, че някои ще харесат паметника на завистта, който откриваме днес, други не. Но той не е направен, за да се слагат цветя на него, а за пречистване на душите. Всеки, който застане пред него, да може да размисли и прецени – дали иска да е част от крилете или от възпиращата сила на завистта. Защото няма нещо, което сме направили в този град, което да не е било охулвано и проверявано от различни инстанции. И затова тук всеки има правото да се разпознае, каза градоначалникът при откриването на паметника. След което благодари на автора Господин Тенев-Гуспата, подарявайки му плакет- икона на Св. Богородица. От своя страна, скулпторът му подари макета на паметника и му пожела още един управленски мандат. Негови творби, изпълнени с голям интелектуален плам, са притежание на доста държавни и частни колекции в Хасково, София, Пловдив, Смолян, Варна, Бургас, както и в Англия, Холандия, Германия, Италия, Норвегия, Словакия, Русия, САЩ, Турция, Македония, Сърбия, Испания, Белгия и др.
   Общоизвестно е, че паметниците документират, съхраняват и увеличават материалната и духовната култура на обществото.Но и поучават, будят размисли. В тази връзка, има много паметници в света, изобразяващия митологичния герой Икар, който искал да стигне с изкуствени  криле до Слънцето  и така се превърнал в символ, също като Сизиф, на дързост, на липсата на отчаяние по житейския път. Но и на необуздана самоувереност, понякога водеща до пълна катастрофа. Сега обаче, неслучайно, точно в България и точно в града на Богородица бе изобразен спънатия, прекършения полет на Икар, още преди да излети. Това ли е българският модел на летеж, бихме се попитали. Или психологичната ни нагласа за обреченост? А може би и много повече – усещането, че през нас минава цялата нечистота на света, за да я погълнем, претопим и унищожим. Учителят Петър Дънов го е формулирал много кратко – България е черният дроб на света.А Учителят Ваклуш ни напомня, че след като тук за душата ни бродница и скитница няма дом и подслон, тя все ще опитва да стане част от Вечния извор. И когато се изпълни времето за това, да може без жал и страдание да отлети към сините простори но не с пришити, а със самоизрасли криле.

Лияна Фероли

Няма коментари:

Публикуване на коментар