Стъпки от стих, песен, танц и багра в навечерието на Голяма Богородица и Успението на Св.Иван Рилски

Добролюбието и добродарието остават най-вече чрез добрословието

   На 13 август, в навечерието на Голяма Богородица и Успението на Св. Иван Рилски /18 август/ в с.Добрич, Димитровградско, се проведе за осми пореден път Националния поетичен маратон „Доброслов“, който събира поети от цялата страна. Станалият вече традиция поетичен празник се превърна в част от ежегодния народен събор, който добричлии организират на 14 и 15 август в манастира край селото, където се намира и параклиса  “Успение на Св. Богородица. Според  легендата, на това място  преди доста години на добричлията Стойко в съновидение се дава, че това място е свещено и наистина там бликва лековит извор.Селото пък носи името на велможата на цар Иван Асен ­­II - Доброшин, съгледвач след битката при Клокотница  на близкото до селото възвишение. Като началник на отделението, той трябвало да остане там до обратното му отзоваване, но такова не последвало. Затова Доброшин разрешава на войниците си да приберат в бивака и своите семейства, имайки предвид, че Иван Асен няма навика да прибира веднъж поставените постове. Така до голямата шатра на войниците се нареждат и други малки жилища, дали началото на селището, заради добрите условия за земеделие и скотовъдство там. Оттогава до днес  името му се споменава с благодарност като Доброшинеца, и Доброчинеца, оставил в наследие и гена на добрите и трудолюбиви днешни  добричлии, избрали си за покровители Света Богородица и СВ. Иван Рилски, чието име носи църквата в центъра на селото.

   За трета година в манастира край с. Добрич се проведе и Националният тракийски фолклорен събор „По стъпките на Света Богородица”, организиран от община Димитровград, кметството на с. Добрич и местното читалище „Пробуда”. Добрите подбуди и дела и тази година  превърнаха свещената земя на добричлии в сцена за изява на нашия народностен  дух, съхранен в спецификата на българския реч, българските песни, танци и багри, които изпълниха със своята свежест, неподправеност и естественост  широтата на  местната природа и сърцата на всички присъстващи. А започналият с водосвет в църквата на селото народностен   празник на духа дари с благословение изпълнителите на стихове, песни, молитви, наричания и обичаи в чест на Св.Богородица и Св. Иван Рилски.

   Кметът на община Димитровград  Иво Димов откри Поетичния маратон, включен в културния календар на Община Димитровград и на Министерството на културата,  и пожела на участниците в него да усетят и споделят със своите познати и близки  особеното  празнично очарование и вдъхновение в село Добрич. Основната заслуга, напомни той, празникът да се превърне в традиция има кметът на селото Марин Маринов, който със своята всеотдайност и добротолюбие не се възпира пред трудностите на днешното време. Известният български фолклорист и председател на журито в Третия национален тракийски фолклорен събор в с. Добрич  академик Крум Георгиев  връчи с голямо признание за духовния огън на Марин Маринов  почетен плакет от фестивала „По стъпките на Богородица” в Старозагорски минерални бани, извоюван от фолклорния състав на читалището-домакин на „Доброслов”- „Пробуда”. Като пожела да се поддържа тази група - бисер в съкровищницата на българската национална култура.

   Рецептата за успех е да намериш кадърни хора и да работиш с тях, дори ако са ти врагове, се обърна към участниците в Поетичния маратон  в емоционално слово председател на журито „Доброслов 2014“ Марин Кадиев. Димитровград е имал много кметове, но кой знае при кой кмет е бил строен града. Всички обаче знаем името на Пеньо Пенев, защото словото е това, което остава. А от добрата дума, от доброслов, имат нужда всички, подчерта той.

   В поетичния „Доброслов-2014“  участваха десетки поети  от цялата  страната. Водещ на събитието бе поетесата от Хасково Ели Видева. Първи своите стихове прочете Иван Маринов,  родом от с. Добрич. А поетесата от Димировград Ваня Данева призова за минута мълчание в памет на авторите, напуснали тази година земния свят.

    Журито на „Доброслов 2014“ в състав доц. Марин Кадиев, председател на Независимия съюз на българските писатели, доц. Петър Хаджинаков, преподавател по литература в Пловдивския филиал „Л.Каравелов“ в Кърджали и поетът от Димитровград Кръстьо Кръстев определиха три награди за поезия  - първа на хасковския поет Петър Василев, втора на Йордан Пеев от Стара Загора и трета на Петър Ванчев от Хасково.

   „Доброслов 2014“ за пореден път показа, че добролюбието и добродарието са едно спуснато от небето благоволение от Твореца, което създава нови пътища на духа, като обединява градивната традиция с импулсите на новото време. Показа, че истинското вдъхновение идва от Божествената любов, която води към духовно обновление и пречистване.

Лияна Фероли