сряда, 18 юни 2014 г.

Светът би се разпаднал, ако нямахме възможност да единяваме сърцата си



                                          Днес още търсим основните библейски послания, 
                        но това е един много сложен процес от античността към модерния свят

 Всички хора са равноправни чеда Божии, гласи основната формула, съхраняваща света

    Тази година се навършват 25 години от началото на прехода към демокрация и пазарна икономика . В тази връзка водещият на „Панорама” по БНТ Бойко Василев разговаря с евангелисткия пастор Райнер Епелман - десидент от ГДР преди 1989 г. Бил е във военен затвор, но по ирония на съдбата след промяната става военен министър. Епелман  гостува в страната ни, за да вземе участие в международната конференция на тема „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство. Опитът на България и Германия”, организирана от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, сп. Християнство и култура, Франкфуртската евангелска академия, Фондация „Конрад Аденауер” и др. Историци, богослови, философи и политици от България и Германия разискваха  върху проблемите на християнството в европейски контекст след Втората световна война до наши дни. И особено върху темата за християнските църкви и тоталитарното наследство, за ролята на държавата и на Държавна сигурност. Гостът-лектор от Германия припомни, че в парламента в ГДР през 1989 г. е имало много пастори, които преди това са били двигатели на бунта срещу властта. Че при създаването на ГДР почти всички семейства са били свързани с църквата, но 40 години по-късно немското общество е масово дехристиянизирано.

Европа не е подарък, каза Райнер Епелман пред Бойко Василев, затова трябва да я извоюваме.Като зидар, градил стени, зидове, но видял и рухването на Берлинската стена, смята, че има много разделящи ни стени, но ние само отчасти разбираме участието си в тяхното изграждане и разрушаване.

   Преди няколко години Епелман взе участие в Национална богословска конференция в Кърджали, имаща за цел да потърси причините за изоставащото спрямо новите световни тенденции православно богословие. И в същото време да отправи предизвикателства за така необходимото в християнската религия социално-обществено и културно-просветно съживление. Работил е като зидар и като свещеник, председател на Федералното сдружение на професионално ангажираните християндемократи, бил е депутат в Германския Бундестаг. Следовник е на политиката на архитекта на Федерална република Германия, преизбираният 14 години за канцлер и председател на Християндемократическия съюз - Конрад Аденауер, който обедини в партия християните от различните вероизповедания. Затова Р. Епелман сега работи и в политическа фондация с неговото име, която има за цел да пренася християнските ценности в живота.



- Г-н Епелман, ако достатъчно всеотдайно принадлежахме на Бога, дали щяхме да имаме нужда да принадлежим и към една определена църква?
- Мисля, че да. Защото един християнин се нуждае не само от личната си молитва към Бога, а и от молитвата в една общност. Иначе как би могъл да практикува своята любов към Господа и ближния си, да извършва определени дела, воден от своята вяра, ако не е заобиколен от вярващи хора. Освен това, един християнин, когато се сблъсква с бруталността и конфликтите в живота, се нуждае от солидарността и подкрепата на останалите вярващи. В една религиозна общност можеш чрез молитва и песнопения да възхваляваш Бога и добрите дела на Земята доста по-добре.


- Какво е, според вас, целостта, единението, интегритета в духовен план?
- То произлиза от това, че всички сме чеда Божии и че сме равноправни, независимо дали сме европейци, африканци, българи, германци, дали сме бедни или богати, здрави или болни. Това е основната формула, която съхранява нашия свят. И като имаме предвид неговите възможности да се саморазрушава, той отдавна щеше да се е разпаднал, ако хората не можеха да единяват и обединяват сърцата си.

- А организираният религиозен живот не налага ли някакви ограничения на вярващите?
- Това е така, но човек трябва да знае, че само Бог ще властва над него и други ограничения няма да има, дори и ако се реши в полза на отшелническия живот. Така че, ако иска да живее в рамките на една църковна общност, той би трябвало да приеме и известни ограничения. В замяна, той придобива ощастливяващия опит и познанието, че споделеното страдание е половин страдание. В общността можеш да направиш и да постигнеш нещо много повече и по-хубаво, отколкото, ако беше сам.

- И все пак, е така трудно да бъдеш истински християнин…
- Не мисля, че някога това е било по-лесно. Тук става дума за нещо, което е едновременно и много хубаво, но и изисква много труд и усилия. А за нас, хората на новото време, се добавя и един философски проблем, а именно, че образът на човека в Библията е по- друг от този, който ние сега носим в себе си. Още от 15-16 век хората в Европа са чели текстовете в Библията такива, каквито са били в древността и все още са такива и сега. Затова днес е нужно да направим и намерим истинските библейски послания, а това е един много сложен преход от античността към модерния свят. Той  предполага и   определени интелектуални изисквания.

- Този преход еволюционно или революционно трябва да стане, както го прави Ню ейдж?
- Аз съм склонен да мисля, че това би трябвало да стане по-скоро чрез реформация. Този път донякъде вече е извървян от човечеството, а сега му предстоят повече успехи. Ако се стигне до революция, то тя трябва да е мирна. Така, както това стана в някои източно и централно-европейски страни.

- Как се расте с израсналите духом?
- Аз не мога да мисля по този начин. Кралят на Испания, канцлерът на ФРГ, министър-председателят на България пред Бога не са по- израснали, отколкото вие или аз. Това естествено, не ни пречи, ако срещнем тези хора, изведнъж да почувстваме, че сърцата ни започват да бият по-интензивно. Но това не е важно и нужно за пред Бога и Той няма да го оцени.

- Пожеланията ви към отразяващите  подобни мисли?
- Повече добри, честни и интересни текстове. И повече заинтересовани читатели.

Интервюто взе: Лияна Фероли


Няма коментари:

Публикуване на коментар