Дългото пътуване към духовното единство

Физическата слепота предшества духовното проглеждане

“Ние сме силни не против истината, а за истината” /2 Кор.13:8/.

 “Знай, че ние сме длъжни да служим не на времето, а на Бога” /Св. Атанасий Велики/.

“Господи, обедини всички в единодушие и създай изрядни люде, които да мислят еднакво за Твоята истинска вяра и право изповедание!” /Из предсмъртната молитва на  Св. Константин-Кирил Философ/.

   За разлика от несменящата се много дълго време политическа картина, в духовните пространства вече се задават първите лястовици на обновлението, на съживлението и обединението.Най-странното е, че тези събития често са били белязани и от някои небесни знаци, които са припомняли нуждата от най-доброто им възможно разрешаване.

   На 24 май в разгара на честванията на Деня на българската просвета и култура  ни разлюля не много леко земетресение, за щастие, без особени последствия. Като изключим счупените крака на някои хора, предимно в Турция, които скачали от прозорците на разлюляните сгради. Но в по-близките до епицентъра на земетресението /Егейско море, о.Самотраки/ гръцки земи нямаше пострадали. Но нали те са по-близо до Храма на боговете /о. Самотраки/, където са се провеждали древните мистерии на Кабирите, Великите богове от трако-пеласгийски произход. Именно там са се извършвали обредите, свързани с култа към Богинята Майка, а светилището на остров Самотраки е един от  най-големите нейни религиозни центрове, в който се е разигравал свещения брак на Кабира с Великата богиня, кулминационният момент в мистериите.      

   Великата богиня майка, първоначалното състояние на света в покой, самозачева и ражда своя син -идентифициран като слънце /въздушен, небесен, ураничен бог – Аполон, Дионис/ и като огън /скален, подземен, хтоничен бог – Сабазий, Загрей/, между които трябвало да се постигне хармонията, баланса между небето и земята.Така владетелите на траките сами се превръщали в богове. Но този двулик  бог на оплождането сам бива жертван, разкъсван в обредното представление през месец февруари, за да изстрада вярата, която вселява. А от хиерогамията, сливането на бога и богинята, се раждал цярят-жрец и прорицател, какъвто е бил Орфей и Залмоксис. Той получавал своето новорождение в осмата фаза на просветление, в деветата получавал право за хиерогамия, която осъществявал в десетата. Космосът в тракийския орфизъм, според проф. Ал.Фол, е десетица /4+3+2+1=10/, а тетрадата в нея е космическият модул.    

   Десетицата е числото и на Артемида в елинската религия. Затова колоните-кариатиди в гробницата в Свещари и полуколоните в храм-паметника в Старосел са по десет. Полубоговете Орфей и Залмоксис въвеждали знатни мъже в учението си, събирали ги в пещера, символ на майчината утроба, подлагали ги на изпитания и на духовно усъвършенстване. Изкупването на греховете им ставало чрез посвещението. Чрез слизането в първичната пещера, в долното царство, се преживявала символичната смърт. Иницираните в посвещението за мист /посветен/ са и неофити /ученици/, и неогенеси /новородени/. Получават статус на пълноправни членове на социума. При встъпването си в светилището мистите трябвало да изповядат пред жреца най-лошата си постъпка, която би им попречила да стигнат до мистериално съвършенство. Всеки от тях символично приемал позицията на братята-убийци, а след символичната смърт и на жертвата на инициалното престъпление, обяснява проф. Маразов. Много често мистите са изобразявани със завързани очи, защото са слепи по отношение на „легомена” /втория мистериален елемент, означаващ казваните, разказваните свещени думи. Другите два са "дромена" - извършваните неща и "хиера" - свещените предмети. След като изживявали символичната си смърт в долното царство и преминавали през физическо самобичуване и въздържане, след като им се разкривала тайната, те се възпитавали в духовно самопознание, чрез което се обезсмъртявали, ставали зрящи в духовния свят. Посветените се сливали с Бога и оставали с него. Символ на това проглеждане бил запаления в сакралното огнище огън и с това мракът бил разпръскван, тайното знание ставало явно, получавала се и божествената защита и благословия за дългото духовно пътуване.

   Чрез подходящия мистериален език и код на символичния брак се е предавало преходното състояние смърт-раждане, изхода от напрежението между чужд и свой. Младоженците умирали за стария си статус и се раждали за новия. Тази сцена на встъпването в брак на Кабира с Великата богиня е изобразена върху каната-ритон от Боровското съкровище. Символичната хиерогамия има чисто ритуален характер, целяла  да осигури плодородието на земята и да обнови властта на царя над нея. Чрез ритуалите си траките поддържали реда в Космоса и социума, осигурявали плодородието и кръговрата на природата

    И така, неслучайно, уникалният ни празник на духовността, на словото, беше съпроводен със земетресение и то точно в 12.25 мин. Общият сбор на тези цифри дава десетката на Божествената сърцевина, тракийското число на Космоса. Миналата година пък празникът ни беше прекъснат от силна градушка.Така се случва със значителните събития, не само, за да бъдат запомнени, но и да се потвърди важния им небесен статус. По време на покръстването ни през 9 век също е имало земетресение, което е продължило 40 дни, числото на завършения цикъл.

    Неслучайно, 24 май се оказа и денят за размисъл преди евровота на 25 май. Това беше много явен и недвусмислен знак за осъзнаване на това какво избираме в този ден, който пък бе денят на третото намиране честната глава на св. Йоан Кръстител, но и шестата седмица след Великден, наричана Неделя  на Слепия, на изцелението на слепородения, както сочи Църковния календар. Когато Иисус и учениците Му срещат  този несретник, става ясно, че нито той, нито родителите му са  виновни за неговата слепота, а че това било дадено, за да се явят делата Божии върху му. Иисус Христос направил калчица от слюнка и земя, намазал очите на слепия и го пратил да се измие в къпалнята Силоам /името й означава „пратен”/. Той отишъл, умил се и прогледал. С този акт слепият по рождение бил дарен с духовно зрение, което трябвало да дава и на другите. Т.е. физическият недъг се допуска за славя Божия. С днешен адрес, Сляпата неделя е напомняне да прогледнем за многобройните грехове, в които изпадна светът. За идолопоклоничеството, за гордостта, за беззаконията, извращенията и блудствата, за липсата на съвест и истински духовни наставници, пред които можем да изплачем душите си, припомня д-р Захари Валоа. Това бе денят за избор между волята на Бога и тази на дявола. За избор между Христос или слепите водачи на хората. Ден за проглеждане, че водените от слепи падат в клопката на духовното и физическото разложение. Ден за осъзнаване, че нашите сакрални букви бяха създадени, за да прогласяват Божествения творчески дух, Словото Божие, което разкрива Божията истина за спасението на душите, божествените дела и божествената красота. Но дали това можеше да се види и чуе на повече места в празничния ден, а не само в църквите?...

   За радост, на 24 май в Москва се състоя съвместно честване на светлата памет на светите братя Кирил и Методий и на Деня на славянската писменост и култура. Предстоятелите на Руската и на Българската православна църква – патриарсите Кирил и Неофит – отслужиха празничната св. литургия в московския катедрален храм „Христос Спасител”. В съслужение с тях бяха десетки архиереи и свещенослужители от православните църкви, сред които и членовете на българската църковна делегация: митрополитите Видински Дометиан, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Русенски Наум, архимандрит Дионисий и дякон Иван Петков. В честванията взеха участие и представители на Константинополска, Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска патриаршия, на Гръцка православна църква, Православната църква на Чешките земи и Словакия, Православната църква в Америка

    На 25 май се случи още едно знаменателно събитие в тази посока на съборност и единение - историческата среща на папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Йерусалим /базиликата на Божи гроб/, съобщи Франс прес. Ръководителите на Римокатолическата и на Вселенската патриаршия подписаха декларация, призоваваща за напредък в сближаването на двете църкви близо десет века след голямото разделение между тях, започнало след отделянето на Западната църква от Източната. Началото на това сближаване се е състояло преди 50 години, когато папа Павел VI се е срещнал с патриарх Атинагор. Папа Франциск и патриарх Вартоломей подписаха обща декларация да продължат съвместния диалог, базиращ се на общите ценности на Римокатолическата и на Православната църква. „Нашата братска среща днес е нова и необходима стъпка в пътуването към единството... на една общност с легитимно разнообразие”, се казва в декларацията.

   Още на инагурацията на папа Франциск през март миналата година присъстваха представители на еврейската църква и на много други религиозни общности, както и Вселенският патриарх на източноправославната църква Вартоломей. Нещо, което не се е случвало от източно-западния разкол /Великата схизма/ между Рим и Константинопол през 1054 г. Папа Франциск заяви намерението си да въведе нов поведенчески стил на равнопоставеност и толерантност сред всички  религиозни общности по света. Бъдете пазители на даровете от Бога, не се бойте от добротата и не се уморявайте да искате прошка, каза при встъпването си на високия пост светият отец. Щом Бог винаги прощава, и ние не трябва да се уморяваме да го правим, ни напомни папата.
 Възкачвайки се на Светия престол, папа Франциск каза, че мисията на защитника не е единствено християнска мисия, а означава да защитаваш всяко живо същество, красотата на сътворения свят, да уважаваш всяко Божие творение и околната среда, в която живеем, да защитаваш хората, да показваш обична загриженост към всяко човешко същество, особено към децата, възрастните, тези, които са в нужда и често оставяме на последно място. Напомни, че толерантността и уважението към различната религия са сред най-големите ценности на нашия цивилизован свят.
   А това е безспорният път да се служи не против истината, а за истината, не на времето, а на Бога. Само с този дух на Истината можем да се противопоставим на духовното разложение, което предшества и физическия, икономическия, политическия  разпад. И само той може да завърши квадрата, завършения цикъл, четвъртото намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител във вътрешните пространства на нашите души в един вътрешен, невидим разговор с Предтечата и Божия Кръстител, в който изразяваме своята готовност за предстоящото духовно абитуриенство.

Лияна Фероли

.