Христос воскресе!

Живот в покоя на будната радост

Спасовден е Събиране, Беритба на Божието Привнасяне

   Божият свят сега извършва Своята беритба.В земния свят я наричаме жътва, но гледаме на нея като на неизбежно наказание. А всъщност Той бере Себе Си, това, което е дал, своите семенца, развили се в различни класове и плодове, в зависимост от конкретните условия. Нещо като центробежно въртене на Единия център, разпръскване на искрите, за да стигнат до повече точки и после връщане отново чрез центростремително движение към Източника. Естествено е безбройните искрички от Божия Огън да не могат да оцелеят самостойно и да се връщат в Естеството на нещата, в онзи Вакуум, изпълнен с нови потенциални възможности.

   Но тази беритба-жътва не е това, което ни се струва – безпощадно, коравосърдечно отсичане на „ръкойките” със Сърпа на смъртта, а отново едно голямо, любящо, огнено пламтящо Пространство на любовното Отдаване. И в него, като в Утробата на живота, мирогласно са положени всички Божии светове, които поривисто се въртят, разискрят се, наместват се в Присностоенето, в Присноведилината. Т.е. във Вечността, която се  сътворява непрекъснато от Поведението на Словото, от Божия Промисъл. От Силата на Чистотата, която довежда Изправлението.

   Макар и сега да сме още в Нортекса, Притвора към този Път. Но дори и в разногласията вече се съзира Разбулването, Разбраждането, Развиделяването, Разширяването... И оттам към Равноденствието, към Висшегласието и Единосъщието. А когато станеш едно с това, което те изгражда и съставлява, вече не се търсиш, ставаш Посоката, която носиш. Майчиното Слово, Диханието на Правенето, Поведението на Светостта. Живата вода на Осъзнаването, която пее с ритъма на кръвта ни. Приглася с гласните звуци, а със съгласните се съгласява с Гласа на Бога. Това е ”Блеенето на Промисъла”, както го нарича Риния. Живото Въздвижение Господне. Непрекъснотото слизане и качване на Небесния Океан. В този смисъл Христовата Голгота е едно разпръскване на този Всемирен Огън, а Възнесение Господне /Спасовден/ е Събиране, Беритба на Божието Привнасяне.

   И приемането, разбирането, следването на тази Висша Закономерност ни довежда до Требването. Намираш Пътя и го вървиш така, както го е вървял Христос. Изпълняваш Божията воля без смут и без тревога, а с вътрешен мир и покой. И Семето в теб узрява в Плод за даване. С което Божието дело става за пореден път смислено и цяло. Влива се във вечния Кръговрат, в който Началото води Края, а Краят отваря Началото.

   Така Божията благост и драгост ни изпълва със силата на Божията радост.