Все още е епоха на дива жестокост и все
още борбата
за свободата на душите ни продължава
Затова е време социалното и лиричното, миналото и
бъдещето
да си подадат ръка. А творците да се включат активно
в това обединено духовно съживление
Напоследък, обаче, племенницата на големия наш поет Никола
Вапцаров обръща своя творчески и
изследователски взор към най-древното минало на страната ни и най-вече към това
на Източните Родопи. Затова
преди няколко месеца при гостуването си в Кърджали по покана на Регионална
библиотека „Н.Й.Вапцаров” тя представи не само книгата си „Просяци”, но и филма
си „Надбягване с времето”, както и албума си „Докосване до сътворението”,
оформен с нейни текстове и снимки на Евгени Коевски. Той разказва и показва
родопските свещени мегалити, мистичните скални ниши и други неразгадани знаци,
издълбани по скали, тераси, долмени, всички наподобяващи някаква тайнствена
азбука и космически карти, точките от които и днес намират своите съответствия
с някои съзвездия. Неотдавна Мая Вапцарова и нейни съмишленици-творци дадоха в
гр. Първомай старт на учредяването на творческо обединение за хората на
перото от Южна България. То ще се казва „Арда, Тунджа и Марица” и си поставя за
цел да работи по международни културни програми за творчески срещи, издателска
дейност и други прояви, събиращи
усилията на южните творци за духовно съживление.
- Госпожо Вапцарова, вашата битка за
миналото сякаш е един вид продължение на Вапцаровата вяра за бъдещето…
-
Наистина започвам тази битка за миналото ни, за автентичността на нашите родови
корени с предварителната нагласа, че това ще ни отведе към бъдещето, което
заслужаваме. Разбира се, че има и връзка с най-важното, което е искал да ни
каже Вапцаров и което се съдържа в смисъла на думата "вяра", макар че
основният код от едноименното му стихотворение още не е разгадан от нашето
съвремие. За някои вярата е религия, за други - морал, за трети - проста
житейска мъдрост. Изобщо константата на
живота, нашият духовен отпечатък.Макар че никой не знае какво е точно:
чувство ли е, състояние ли е. Не знам дали някога ще разберем какво означава
това усещане, което изстрелва чак в Космоса. И заради което "човекът би
влязъл във взривна ракета, самичък би търсил в простора далечна планета”.
- Това ли ви изстреля и в толкова
далечното ни минало? А може би и болката ви по настоящето?
-
Да, и двете неща. Моето любимо стихотворение от Вапцаров е “Епоха”, защото все
още е епоха на дива жестокост... Но във
всичко, което е написал Вапцаров, прозира основният въпрос – този за “хляба” на
свободата. И за това, че този хляб на духа, без който човекът не би преживял,
ще продължава да захранва човечността с
вярата в доброто. Дори и днес...
- В която разстрелите на поета
продължават, дори гробът му бе поруган…
-
Това не е случайно.Случва се сякаш, за да ни напомни, че не е важно как си
умрял, къде си погребан, дали си убит с един изстрел или с два, дали си паднал
на лявата или на дясната страна. Важно е вместо гроб да имаш памет-ник, да си
погребан в душите на хората. Не случайно това се отнася и за Исус, и за Левски.
- Значи Вапцаровата борба „за хляб и
свобода” продължава под една нова форма…
-
Тя си е все същата, за свободата на нашите души, само че с различни средства. Затова,
така както в поезията е време социалното и лиричното да си подадат ръка, така и
миналото и бъдещето трябва да го направят. Иначе все ще стигаме до печалния
извод на Вапцаров, че живеем като в дълбоката бронзова ера. Но проблемите не са
извън нас, те са вътрешни – в умовете, сърцата ни, в съзнанието ни. Затова сме преминавали и още минаваме през толкова изпитания, за да се
научим да ги преодоляваме.
- И
вашият индивидуален път на търсене на изхода преминава през следите, оставени
ни от траките по нашите земи и в обединените творчески усилия?
-
Може да се каже и така. Чрез филмите си аз се опитвам да търся разрешението на
проблемната връзка минало-настояще-бъдеще в дълбоката древност. С голямо
вълнение и очакване се отправих към изследването на тракийската цивилизация,
защото ме вълнуваше какво е открила, какво са знаели нашите прадеди много
повече от нас, защото имах усещането, че това тяхното важно древно познание днес ще ни бъде много
нужно.И вероятно разковничето се крие в това, че при траките не е имало роби,
че всеки един от тях е имал някаква своя мисия, допринасяща за добруването на
всички.Днес носители на тази духовна свобода са творците и те са призвани
отново да я съживят.
- Ехото на миналото, разказано от
родопския вятър и родопското слънце, оживява във филмите ви с особена мистична
красота и с огромно родолюбие. Това ли е вашият начин да се събуди поизтънялата
ни духовна памет?
-
Радвам се, че сте открили такова послание във филмите ми. Наистина това е,
което ни е липсвало толкова дълго време. Може да изглежда невероятно, но тъкмо
тези древни знания, закодирани върху тракийските мегалити, могат да я събудят. Пък,
кой знае, може и да са оставени с такава цел. За да знаем, че точно оттук, където живеем, е тръгнала
човешката цивилизация. Че тези места са били избрани съзнателно, защото само в
тях връзката между планетата ни и Бога-Слънце никога не може да се наруши,
затова и човешката сърдечно-съдова система прилича на космическия строеж. Че
тук е духовният център на света.
Интервюто взе:
Лияна Фероли
Няма коментари:
Публикуване на коментар