петък, 30 май 2014 г.

Дългото пътуване към духовното единство




Физическата слепота предшества духовното проглеждане

“Ние сме силни не против истината, а за истината” /2 Кор.13:8/.

 “Знай, че ние сме длъжни да служим не на времето, а на Бога” /Св. Атанасий Велики/.

“Господи, обедини всички в единодушие и създай изрядни люде, които да мислят еднакво за Твоята истинска вяра и право изповедание!” /Из предсмъртната молитва на  Св. Константин-Кирил Философ/.

   За разлика от несменящата се много дълго време политическа картина, в духовните пространства вече се задават първите лястовици на обновлението, на съживлението и обединението.Най-странното е, че тези събития често са били белязани и от някои небесни знаци, които са припомняли нуждата от най-доброто им възможно разрешаване.
   На 24 май в разгара на честванията на Деня на българската просвета и култура  ни разлюля не много леко земетресение, за щастие, без особени последствия. Като изключим счупените крака на някои хора, предимно в Турция, които скачали от прозорците на разлюляните сгради. Но в по-близките до епицентъра на земетресението /Егейско море, о.Самотраки/ гръцки земи нямаше пострадали. Но нали те са по-близо до Храма на боговете /о. Самотраки/, където са се провеждали древните мистерии на Кабирите, Великите богове от трако-пеласгийски произход. Именно там са се извършвали обредите, свързани с култа към Богинята Майка, а светилището на остров Самотраки е един от  най-големите нейни религиозни центрове, в който се е разигравал свещения брак на Кабира с Великата богиня, кулминационният момент в мистериите.      

   Великата богиня майка, първоначалното състояние на света в покой, самозачева и ражда своя син -идентифициран като слънце /въздушен, небесен, ураничен бог – Аполон, Дионис/ и като огън /скален, подземен, хтоничен бог – Сабазий, Загрей/, между които трябвало да се постигне хармонията, баланса между небето и земята.Така владетелите на траките сами се превръщали в богове. Но този двулик  бог на оплождането сам бива жертван, разкъсван в обредното представление през месец февруари, за да изстрада вярата, която вселява. А от хиерогамията, сливането на бога и богинята, се раждал цярят-жрец и прорицател, какъвто е бил Орфей и Залмоксис. Той получавал своето новорождение в осмата фаза на просветление, в деветата получавал право за хиерогамия, която осъществявал в десетата. Космосът в тракийския орфизъм, според проф. Ал.Фол, е десетица /4+3+2+1=10/, а тетрадата в нея е космическият модул.    
   Десетицата е числото и на Артемида в елинската религия. Затова колоните-кариатиди в гробницата в Свещари и полуколоните в храм-паметника в Старосел са по десет. Полубоговете Орфей и Залмоксис въвеждали знатни мъже в учението си, събирали ги в пещера, символ на майчината утроба, подлагали ги на изпитания и на духовно усъвършенстване. Изкупването на греховете им ставало чрез посвещението. Чрез слизането в първичната пещера, в долното царство, се преживявала символичната смърт. Иницираните в посвещението за мист /посветен/ са и неофити /ученици/, и неогенеси /новородени/. Получават статус на пълноправни членове на социума. При встъпването си в светилището мистите трябвало да изповядат пред жреца най-лошата си постъпка, която би им попречила да стигнат до мистериално съвършенство. Всеки от тях символично приемал позицията на братята-убийци, а след символичната смърт и на жертвата на инициалното престъпление, обяснява проф. Маразов. Много често мистите са изобразявани със завързани очи, защото са слепи по отношение на „легомена” /втория мистериален елемент, означаващ казваните, разказваните свещени думи. Другите два са "дромена" - извършваните неща и "хиера" - свещените предмети. След като изживявали символичната си смърт в долното царство и преминавали през физическо самобичуване и въздържане, след като им се разкривала тайната, те се възпитавали в духовно самопознание, чрез което се обезсмъртявали, ставали зрящи в духовния свят. Посветените се сливали с Бога и оставали с него. Символ на това проглеждане бил запаления в сакралното огнище огън и с това мракът бил разпръскван, тайното знание ставало явно, получавала се и божествената защита и благословия за дългото духовно пътуване.
   Чрез подходящия мистериален език и код на символичния брак се е предавало преходното състояние смърт-раждане, изхода от напрежението между чужд и свой. Младоженците умирали за стария си статус и се раждали за новия. Тази сцена на встъпването в брак на Кабира с Великата богиня е изобразена върху каната-ритон от Боровското съкровище. Символичната хиерогамия има чисто ритуален характер, целяла  да осигури плодородието на земята и да обнови властта на царя над нея. Чрез ритуалите си траките поддържали реда в Космоса и социума, осигурявали плодородието и кръговрата на природата


    И така, неслучайно, уникалният ни празник на духовността, на словото, беше съпроводен със земетресение и то точно в 12.25 мин. Общият сбор на тези цифри дава десетката на Божествената сърцевина, тракийското число на Космоса. Миналата година пък празникът ни беше прекъснат от силна градушка.Така се случва със значителните събития, не само, за да бъдат запомнени, но и да се потвърди важния им небесен статус. По време на покръстването ни през 9 век също е имало земетресение, което е продължило 40 дни, числото на завършения цикъл.
    Неслучайно, 24 май се оказа и денят за размисъл преди евровота на 25 май. Това беше много явен и недвусмислен знак за осъзнаване на това какво избираме в този ден, който пък бе денят на третото намиране честната глава на св. Йоан Кръстител, но и шестата седмица след Великден, наричана Неделя  на Слепия, на изцелението на слепородения, както сочи Църковния календар. Когато Иисус и учениците Му срещат  този несретник, става ясно, че нито той, нито родителите му са  виновни за неговата слепота, а че това било дадено, за да се явят делата Божии върху му. Иисус Христос направил калчица от слюнка и земя, намазал очите на слепия и го пратил да се измие в къпалнята Силоам /името й означава „пратен”/. Той отишъл, умил се и прогледал. С този акт слепият по рождение бил дарен с духовно зрение, което трябвало да дава и на другите. Т.е. физическият недъг се допуска за славя Божия. С днешен адрес, Сляпата неделя е напомняне да прогледнем за многобройните грехове, в които изпадна светът. За идолопоклоничеството, за гордостта, за беззаконията, извращенията и блудствата, за липсата на съвест и истински духовни наставници, пред които можем да изплачем душите си, припомня д-р Захари Валоа. Това бе денят за избор между волята на Бога и тази на дявола. За избор между Христос или слепите водачи на хората. Ден за проглеждане, че водените от слепи падат в клопката на духовното и физическото разложение. Ден за осъзнаване, че нашите сакрални букви бяха създадени, за да прогласяват Божествения творчески дух, Словото Божие, което разкрива Божията истина за спасението на душите, божествените дела и божествената красота. Но дали това можеше да се види и чуе на повече места в празничния ден, а не само в църквите?...
   За радост, на 24 май в Москва се състоя съвместно честване на светлата памет на светите братя Кирил и Методий и на Деня на славянската писменост и култура. Предстоятелите на Руската и на Българската православна църква – патриарсите Кирил и Неофит – отслужиха празничната св. литургия в московския катедрален храм „Христос Спасител”. В съслужение с тях бяха десетки архиереи и свещенослужители от православните църкви, сред които и членовете на българската църковна делегация: митрополитите Видински Дометиан, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Русенски Наум, архимандрит Дионисий и дякон Иван Петков. В честванията взеха участие и представители на Константинополска, Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска патриаршия, на Гръцка православна църква, Православната църква на Чешките земи и Словакия, Православната църква в Америка
    На 25 май се случи още едно знаменателно събитие в тази посока на съборност и единение - историческата среща на папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Йерусалим /базиликата на Божи гроб/, съобщи Франс прес. Ръководителите на Римокатолическата и на Вселенската патриаршия подписаха декларация, призоваваща за напредък в сближаването на двете църкви близо десет века след голямото разделение между тях, започнало след отделянето на Западната църква от Източната. Началото на това сближаване се е състояло преди 50 години, когато папа Павел VI се е срещнал с патриарх Атинагор. Папа Франциск и патриарх Вартоломей подписаха обща декларация да продължат съвместния диалог, базиращ се на общите ценности на Римокатолическата и на Православната църква. „Нашата братска среща днес е нова и необходима стъпка в пътуването към единството... на една общност с легитимно разнообразие”, се казва в декларацията.


   Още на инагурацията на папа Франциск през март миналата година присъстваха представители на еврейската църква и на много други религиозни общности, както и Вселенският патриарх на източноправославната църква Вартоломей. Нещо, което не се е случвало от източно-западния разкол /Великата схизма/ между Рим и Константинопол през 1054 г. Папа Франциск заяви намерението си да въведе нов поведенчески стил на равнопоставеност и толерантност сред всички  религиозни общности по света. Бъдете пазители на даровете от Бога, не се бойте от добротата и не се уморявайте да искате прошка, каза при встъпването си на високия пост светият отец. Щом Бог винаги прощава, и ние не трябва да се уморяваме да го правим, ни напомни папата.
 Възкачвайки се на Светия престол, папа Франциск каза, че мисията на защитника не е единствено християнска мисия, а означава да защитаваш всяко живо същество, красотата на сътворения свят, да уважаваш всяко Божие творение и околната среда, в която живеем, да защитаваш хората, да показваш обична загриженост към всяко човешко същество, особено към децата, възрастните, тези, които са в нужда и често оставяме на последно място. Напомни, че толерантността и уважението към различната религия са сред най-големите ценности на нашия цивилизован свят.
   А това е безспорният път да се служи не против истината, а за истината, не на времето, а на Бога. Само с този дух на Истината можем да се противопоставим на духовното разложение, което предшества и физическия, икономическия, политическия  разпад. И само той може да завърши квадрата, завършения цикъл, четвъртото намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител във вътрешните пространства на нашите души в един вътрешен, невидим разговор с Предтечата и Божия Кръстител, в който изразяваме своята готовност за предстоящото духовно абитуриенство.

Лияна Фероли
.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Христос воскресе!



Живот в покоя на будната радост

Спасовден е Събиране, Беритба на Божието Привнасяне

   Божият свят сега извършва Своята беритба.В земния свят я наричаме жътва, но гледаме на нея като на неизбежно наказание. А всъщност Той бере Себе Си, това, което е дал, своите семенца, развили се в различни класове и плодове, в зависимост от конкретните условия. Нещо като центробежно въртене на Единия център, разпръскване на искрите, за да стигнат до повече точки и после връщане отново чрез центростремително движение към Източника. Естествено е безбройните искрички от Божия Огън да не могат да оцелеят самостойно и да се връщат в Естеството на нещата, в онзи Вакуум, изпълнен с нови потенциални възможности.
   Но тази беритба-жътва не е това, което ни се струва – безпощадно, коравосърдечно отсичане на „ръкойките” със Сърпа на смъртта, а отново едно голямо, любящо, огнено пламтящо Пространство на любовното Отдаване. И в него, като в Утробата на живота, мирогласно са положени всички Божии светове, които поривисто се въртят, разискрят се, наместват се в Присностоенето, в Присноведилината. Т.е. във Вечността, която се  сътворява непрекъснато от Поведението на Словото, от Божия Промисъл. От Силата на Чистотата, която довежда Изправлението.
   Макар и сега да сме още в Нортекса, Притвора към този Път. Но дори и в разногласията вече се съзира Разбулването, Разбраждането, Развиделяването, Разширяването... И оттам към Равноденствието, към Висшегласието и Единосъщието. А когато станеш едно с това, което те изгражда и съставлява, вече не се търсиш, ставаш Посоката, която носиш. Майчиното Слово, Диханието на Правенето, Поведението на Светостта. Живата вода на Осъзнаването, която пее с ритъма на кръвта ни. Приглася с гласните звуци, а със съгласните се съгласява с Гласа на Бога. Това е ”Блеенето на Промисъла”, както го нарича Риния. Живото Въздвижение Господне. Непрекъснотото слизане и качване на Небесния Океан. В този смисъл Христовата Голгота е едно разпръскване на този Всемирен Огън, а Възнесение Господне /Спасовден/ е Събиране, Беритба на Божието Привнасяне.
   И приемането, разбирането, следването на тази Висша Закономерност ни довежда до Требването. Намираш Пътя и го вървиш така, както го е вървял Христос. Изпълняваш Божията воля без смут и без тревога, а с вътрешен мир и покой. И Семето в теб узрява в Плод за даване. С което Божието дело става за пореден път смислено и цяло. Влива се във вечния Кръговрат, в който Началото води Края, а Краят отваря Началото.
   Така Божията благост и драгост ни изпълва със силата на Божията радост. 


събота, 24 май 2014 г.

Бог се развива, обработва и променя чрез човешките същества



В книгите на Пéтим е закодирано неимоверно огромно знание, огромно Божие Съзнание и енергията на вечната космическа тайна

Бог се разделя на безброй много части Съзнание, копира своя програма в основата на всяка Ментална Душа

И така чрез човешките същества се развива, обработва, променя се


  
На 2 май се навършват 40 дни от смъртта на инж.Петър Абаджиев, с духовно име Пéтим. Духовната му дарба е от 5-ти клас /Огромна духовна надареност/ и бе воден от Духовен Учител, Изпитвател от 7-мо, най-висше ниво на „Висш Разум” - Дивитин Тистевол. Чрез енергийно водене от Учителя си предава с контактен запис много ценна космическа информация в две книги:  „Духът – основа на всичко в Космоса”  и „Допълнителна „Духовна Информация...”. В тях е закодирано неимоверно огромно човешко знание, огромно Божие Съзнание и енергията на вечната космическа тайна. Казва се, че Духът се изявява в две взаимосвързани части – Творец /Духовна Душа на Космоса/ и Дух-Път. Дадено ни е да знаем, че Творецът води Духа-Път, но нивото на водене е неизвестно никому. Духът-Път води четирите класа – продукти, растения, животни, човешки същества. Водачеството е на основата на Астралната, най-висша енергия. Става като духовно общуване, предаване и получаване на духовни уроци в редуващи се етапи и паузи. Така се осъществява духовната еволюция в духовните йерархии, ученето в духовното училище, определяно като „Божият храм”.
   В Космоса няма време, материя, пространство, всичко е духовна енергия. И всичко е  във взаимна връзка, защото е на основата на Духа, на Бога. Навсякъде в Космоса човешките същества са сътворени от Бог по един модел, една матрица. Само в нашата второстепенна цивилизация има 11 вида човешки същества, а по външни белези се разграничават 49 вида, което доказва изумителните възможности на Твореца. Но единната Му матрица на сътворяване включва три тела, според съставящите ги енергии, като и трите са взаимосвързани, неотделими и работещи в абсолютен синхрон. Първото тяло /човешкото/ има най-много по брой и вид енергии /при земните хора около 13 млн./, което води и до многото различни по своето предназначение части на човешкото тяло. Всяка част от човешкото тяло, всяка клетка,  се захранва с хранителна енергия от Космоса, която постъпва  през най-горната му част. Преминава през мозъка в главата, през врата, сърдечната, стомашната, коремната област, през т.н. чакри. Човешкото същество се храни с  космическа енергия, която е смес от астрална и биоенергия в съотношение седем хиляди към едно. Тя преминава през седемте астрални пръстени /чакри/, като диригентът при тях е щитовидната чакра, съставена е от чиста астрална енергия.Така е и с трета чакра. А в другите шест чакри астралната енергия е по-голяма в тези, които имат по-малък номер, започвайки се от входящата, номер едно. Човешкото тяло, хранейки се с тази енергия, може да съществува и след човешката смърт. Второто тяло на човешкото същество е биоенергийното, което е вградена рамка от биоенергия със седем съставки. Тази енергия е втората по важност след астралната. Биоенергията не е светлина, а продукт от съществуването на астралното тяло, резултат от преработваната хранителна енергия от Космоса.Има за задача да осъществява връзка с третото тяло и да произвежда  от всички храни биоенергия за хранене и движение. Погрешно се смята, обаче, че с нея може да се лекува. Лечителите лекуват само с духовната енергия на своите Духовни Учители.
   Най-важното от трите тела на човешкото същество е третото, астралното. Съставено е само от астрална, звездна, енергия, има своя астрална душа, която е второто изумително Божие творение и играе ролята на помощник на Менталната Душа. Астралното тяло е свързано чрез астрална, „пъпна” връв с втората, астралната душа, намираща се в слънчевия сплит и представляваща огромен енергиен резервоар. През астралната душа се изхвърля най-нисшата, паразитната енергия, която се натрупва в болните места на човешкото тяло за сметка на намаленото количество хранителна енергия. Най-богатата на енергия част от човешкото тяло е пъпът, той получава 2/3 от нея.
   В Космоса има два вида същества – човешки и душевни. Но човешките не могат да виждат душевните. Всичко в Космоса има за основа една духовна енергия.Тя има в себе си закодирано неимоверно огромно Съзнание, което има безкрайно много и различни проявления. Чрез основната духовна енергия целият Космос е Бог, Дух, Ментал.  И освен това – Карма/Съдба/, Божий Път. Като твори върху част от себе си нещо ново, Творецът преминава през един безкраен път към себе си. Неговите различни по степен частици поставят основата на разделението в Космоса в четири основни класа: Първи - продукти, Втори - растения, Трети - животни, Четвърти - човешки същества. В първите три класа степента на Съзнание се проявява като количество, свързано е с формата, с подвижност, растеж, общуване, контакт с повишаващ се обмен на Съзнание. В четвъртия клас /човешкия/ вече няма определяща го степен на Съзнание, а най-изумителното Божие творение – Менталната, Духовната, Душа /моторът на човешкото същество/, изпратена е от най-висшата Духовна йерархия на Душевните същества – горната триада на Висшия Разум /пето, шесто и седмо ниво/. Това изумително творение Дух/Ментал е вечната космическа тайна и неизмеримата страна на Твореца. Менталната душа се сътворява винаги от Духовни Учители от горната триада на Висшия Разум /5,6,7 ниво/.  Тя винаги обитава в главата и в близост до хипофизата на човешкото същество. Бог е определил в Неговата творба Съзнанието чрез разделимост да се обработва постепенно през човешките същества, т.е. Той разделя себе си на безброй много части, всяка от които е основа на Ментална Душа. Нейната основа е обвита в много нисши и с намаляваща плътност от първата към последната енергии. Получава се нещо като клетка, в центъра на която е затворен Духът. Различните слоеве около него са кармичните петна /назовават се злоба, завист, егоизъм, властолюбие, влечение към пари, имоти, към слава/. Те отпадат, отделят се едно по едно чрез страдание-болка /около 85% от тях/ и чрез страдание-радост. На мястото на всяко отпаднало кармично петно се появява фина енергия. Кармичните петна изразяват Пътя, Кармата в Космоса и на планетата Земя. Така Бог /Космосът/ твори Карма /Път/ с неимоверно огромното си Съзнание, разделя се на две части – едната е основата на Менталната Душа, а другата /Духа/ става основа на трите степенни класа Съзнание /продукти, растения, животни/.
   Менталната душа се обработва през последователното преминаване в хиляди човешки същества, извършва се един много сложен процес на просветляване, набогатяване. Тя напуска човешкото тяло през първа чакра и през входа-изход постъпва в Духовното училище, продължава своя съдбовен ход, водена от Ментална Душа-водач, която приема на временно напусналата човешкото същество Ментална Душа. Постъпилата в Духовното училище Ментална Душа се поема от Душевно същество, в чиято карма е закодирано на кого да баде Духовен Учител.Така се изминава един доста особен път, един духовен и астрален /на астралните тела/ изпит. Целта и на двете обучения е постепенно да се натрупват съставките на Духовната дарба, човешкото същество да може да твори. А по-голямата духовна дарба е свързана с нарастваща степен на страдание, което има два класа – страдание-болка и страдание-радост. Божият храм пък е Духовното Училище за всички места в Космоса, населени с човешки същества. Духовната енергия на Духовния Учител, /ако е от горната триада на Висшия Разум/, може  да преминава през човешкото тяло и след неговата смърт. Но това се отнася само за човешките кости /там се намират първият и седмият астрални пръстени /чакри/. Тогава тези кости имат особено енергийно, лечителско въздействие върху човека. С това се обясняват чудодейните случаи с мощите на светците.
   След смъртта на човешкото същество Менталната Душа престоява много малко в тялото му /до две минути и половина/. После в продължение на 40 дни обитава местата, където е живяло човешкото същество. След това, до 65 дни, претърпява едно очистване, необходимо за новите условия в Космоса и остава в специално място, където чака свой ред за следващи превъплъщения /за сегашния втори етап на Земята броят им е до 220 хиляди/.Този път е един затворен цикъл, но понякога се отваря за т.н. обмен, транслация на Менталните Души
   Духовните знания на човешките цивилизации се осъществяват по Пътя на Кармата, на Духа/Път на Твореца. А Карма е програмата на Менталната Душа за целия й цикъл от превъплъщения. Лична Карма е частта от тази на Менталната  Душа за всяко човешко същество. То пък е движено от Божия Път и всичко онова, което е продукт на неговите сетива, т.е. от човешкото съзнание. Четирите му сетива /зрение, слух, обоняние, вкус/ са единствените средства за изява на човешката Лична Карма. Творецът е оставил и известна „свобода” в човешкото съзнание, но тя е нищожна част, 1/100, т.е. един процент за корекция на сътвореното от Твореца. С други думи, човешкото съзнание е изпълнител на Личната Карма, Божия Път, Съдбата, но и не допуска нищо като опит за намеса в Божието.


Лияна Фероли


http://www.youtube.com/watch?v=qg-Gb7ggE6E

петък, 23 май 2014 г.

Кармата на човека е част от Кармата на Бога



В личната Карма/Съдба е закодирано всичко от раждането до болестите и смъртта

Кармата на човека е част от Кармата на Бога за
безкрайна духовна еволюция

Никой не може да променя личната Карма/Съдба на човешкото същество

  
На 30 март изпратихме в отвъдното инж. Петър Абаджиев /Пѐтим/. Роден е на 7 октомври 1939 година в град Кърджали. Работил е като инженер химик в Девня и в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Страдал е от редица удари на съдбата, преди да се появи духовната му дарба. Когато е на 53 години получава енерголечителска дарба от най-високия клас /Седмо ниво на Горна Триада Висш Разум/. Даденото му духовно име Пѐтим на космическия език означава "Възторжен". Ванга и Петър Дънов също са имали наставници от тази  Висша Триада. Но  духовната дарба на Ванга е от нейното Шесто ниво. На 7 април 1997 г. в продължение на 4,5 часа ръката му изписва неизвестна никому досега писменост, а след 41-я ден и нейния превод. Това е универсалният космически език Сенс-Ар, който съдържал над 11 млн. символи. На тази азбука на Духа творели всички древни цивилизации, някои от които съществували от 7 до 49 млрд. години. С негова помощ е успял да разгадае много от тайните на мирозданието, скритата същност на човека, на духовните дарби. Някои от символите в тази азбука присъстват и на нашата розета от Плиска.
   От 1994  до 2005 г. е вдигнал на крака  хиляди  болни, директно и дистанционно.Излекувал е и немалко лекари. Една от тях е д-р Красимира Вълчева от София, на която след тежка бронхопневмония с усложнения никакъв антибиотик не й помагал. Но след неговите сеанси се възстановява само за 2-3 дни. Пѐтим излекувал от бронхиална астма Георги Попхристов от София, спасил също и зрението на неговата майка след неуспешна операция на катаракта. Впоследствие Вълчева и Попхристов стават едни от най-близките приятели на лечителя. Тримата заедно гостуваха в телевизионно предаване на Марта Вачкова. Енерготерапевтът лекувал много пациенти по телефона и от други държави. С три сеанса на едно момиче от Кувейт залепва скъсани ставни връзки на коляното точно преди предстоящата му операция.
   В края на миналата година Пѐтим  представи в Кърджали последната си книга „Допълнителна „Духовна информация”…”, която е продължение на първата му книга „Духът – основа на всичко в Космоса”. Тя е диктовка от най-високите Божествени планове чрез неговия духовен учител Дивитин Тистевол. В книгата е закодирано едно ново знание - синтез и  приемственост между градивните компоненти от миналото, настоящето и бъдещето, знание за претворяване на духовните закони в ежедневието, за осъзнаването на единството на всичко в природата, света и Космоса. Знание, което помага на човека да реагира и изразява себе си творчески, да преодолява страховете, болките, блокажите, да може да изразява безпределната Енергия-Съзнание на Бога, която изпълва всяко кътче, всеки микрон. За да попадне човекът в това огромно знание, според Пѐтим, трябвало да се довери на своя личен ангел, който се намирал в мозъка му и бил само седем пъти по-голям от един атом. Обитавал втората Ментална Душа на човека, а  в първата Ментална Душа била кодирана личната му Карма/Съдба/. Менталната Душа /Първа и Втора/ била най-изумителното Божие творение, Божествената искра в нас, в която Бог е кодирал Своята Карма, Своята програма, казва Пѐтим. Духът на Менталната Душа пазел Божията искра, заключена като в клетка, по която имало  много кармични петна, с които трябва да се справим. Но без тревога и безпокойство, защото сме имали достатъчно време да преминем през безкрайна карма на еволюция. Само в нашата човешка цивилизация сме имали на разположение 120 000 превъплъщения, а оттам нататък следвали още по-големи цикли.
   Абаджиев успял да преведе новата си книга на английски и да я изпрати в най-големите световни библиотеки, включително и във Ватиканската. Информира папата в Рим за посланията от духовния свят, за цензурирането на Библията и за това, че тайните общества и братства са се възползвали от недостъпното вече истинско познание в нея.
   Малко преди да ни напусне, разговарях с Пѐтим за лечителската му дарба, за ролята на болестта и смисъла на лечението.

- Как започна всичко, г-н Абаджиев?
- В началото на юни 1993 година се лекувах при екстрасенската Мила Славчева. Тя ми призна, че нейните духовни наставници й казали, че и при мен ще се прояви духовна лечителска дарба. Заръча ми на 25 юли в 20,17 минути да си взема един лист и син флумастер.Точно в този миг някаква сила ми задвижи ръката, започна да чертае неразбираеми символи. На 5 септември, след полунощ тази сила отново ме събуди и аз изписах на листа: "Петре, аз съм твоят духовен учител Дивитин Тистевол". Малко след това започнах да лекувам, като първите ми пациенти бяха моите роднини. Енергията идваше отгоре и се дирижираше от моя учител от Космоса.Контактът между нас се осъществяваше на универсалния космически език Сенс-ар, който съдържа над 11 млн. символа.

- Какво представлява болестта? 
- Тя е локализирана на едно място в тялото на човека паразитна енергия, която, обаче, е част от общата хранителна верига на Космоса. И не случайно е там. Тя е най-нисшата енергия, с най-малко закодирано в нея съзнание.Имаме я в тялото си, в мозъка. Прилича на тъмното петно, което се вижда на рентгеновата снимка. Най-много постъпва в нас, когато дишаме, при човека със силна имунна система се изхвърля навън. Но нашата медицина още не знае как е устроено човешкото същество. Тя още работи само с материята. А няма две точки материя и време-пространство.Всичко е единно.

- И, всъщност, лечителят изхвърля извън тялото тази нисша енергия…
- Да, и това действие е дълбоко изстрадано, болката минава през него. Аз я изтеглям от моята аура и я изхвърлям през ходилата, пръстите и очите, през дробовете. Въпреки че това е най-щадящото и евтино за болния лечение, обаче, и че е препоръчвано от Световната здравна организация, то бе забранено в нас със закон.

- А може ли паразитната енергия да се прехвърли от човек на човек или чрез енергиен вампиризъм?
- Не, тя се разпространява само по свои закономерни пътища и вериги. И никой не може да пострада от нея, ако тя не му е в личната Съдба/Карма/. Никой и не може да променя личната Карма/Съдба/ на човешкото същество.А енергийните вампири са човешка измислица. Няма нито такива вампири, нито черни, бели, пембени или каквито и да било други магии. В Космоса има две неща, които се употребяват за съвсем друго нещо.

- Дори лечителите ли нямат право да се намесват в тази Лична Карма/Съдба/?
- Всичко в Космоса е Лична Карма на Бог, никому неизвестна. Тя се предава чрез закодираната Божия искра в Менталната душа на човека и в нея има Карма за безкрайна духовна еволюция. От  нея се извежда една свръхнищожно малка част лична Карма като път за всяко човешко същество. Това е описано и в текстове на стари индийски учени. Всеки човек има в своята Лична Карма/Съдба/ някакво болно място, някаква болка, но му е кодирано точно как и в кой момент да го лекува неговия съдбовен лечител.

- И лечителската енергия на Учителите преминава през техните ученици, за да стигне до лекувания човек…
- Да, тяхната духовна енергия, като невидим  лъч минава през първа чакра на човека. Това е воденето на ученика-човешко същество от Духовния му Учител. Той води ученика си според неговата лична Карма/Съдба/. Има три класа лечители, първите лекуват материалното тяло, вторите биоенергийното и третите лекуват астралното, невидимото тяло.

- А какво става с тези, които се опитват да променят личната Карма/Съдба/? Не си ли взимат по този начин грях на душите си?
- Те правят това поради незнание, но и взимат пари, затова после си плащат със страдание и болести. Трябва да се знае че личната Карма/Съдба/, сътворена от Бог, е непроменима и неизвестна никому. И че целият Космос е Карма на Бог.

- Тогава не се ли обезсмисля лечението?
- Когато човешкото същество не взема пари за всичко, което твори, то не трябва да го  изстрадва, но ако взима пари, после отработва това доста строго. В личната Карма/Съдба/ на всеки човек е закодирано всичко - от неговото раждане до сънищата и  смъртта му. Ето, днес на теб ти беше закодирано моят учител Пѐтим да те лекува.Точно в този ден, час и в тази минута.

- Как духовният лечител усеща, че е кармичният лечител на един болен?
- Чрез неговия Учител.Но днес т. н. екстрасенси, биоенерголечители не се съобразяват с това и лекуват всички, които преминават през техните кабинети. А от 20 болни, например, може да са му съдбовни само трима или четирима. Аз винаги съм лекувал само съдбовните ми пациенти. Много е важно да се знае, че човешкото същество не трябва да твори човешката си дарба срещу заплащане. Това може да става само на основата на дарения, които се разделят на три равни части, от които първата да отива за построяване на храм за Бога, втората за бедни и нуждаещи се и само последната третинка да отива за дарение на ученика-лечител.


Интервюто взе: Лияна Фероли